„ДВЕТЕ НЕЩА“

Когато разкрием философското значение на обикновените неща те придобиват характер на формула за усъвършенстване. А самоусъвършенстването това значи творчески живот, увеличаване възможностите, увеличаване на вариантите на постъпване в един или друг случай. Разнообразният живот, това значи интересен живот, което е близко до щастието.

И така „двете неща“, това е идеята за правене на две неща едновременно, или по точно казано едно след друго и на това място, където се намира човек. Сега в този момент !! Например, отиваш до гардероба да си вземеш риза, но там виждаш и якето, вземаш го и него. Ще кажете, но това е много обикновено, всички правят така. Да, така е, но не е винаги така, а сега тук се дава идея това да стане политика на поведение. Това значи в даден момент, като прави човек едно нещо, да види до него нещо друго, което е уместно да се извърши. Именно – уместно правене, защото второто нещо, което може да се направи - е да се отрече, или да се отмени първото нещо. Отиваш за ризата до гардероба, но се сещаш, че може да облечеш на голо пуловер, отказваш се от ризата, после вземаш сакото, или якето, после се сещаш за нещо друго – обувките къде са – а ето ги, а чорапи, а трябва да си почистя, да си лъсна обувките, да си изгладя панталоните, я – не съм измел пода – метеш, - не съм си оправил леглото – оправяш, и така, друго-трето – всичко движиш, без колебание, няма план, а едно нещо вади другото - както виждате когато говорим за „двете неща“ се получава, че подразбираме, че след второ следва трето, а след третото – четвърто, това значи, че на всяко едно нещо намираме второ, и така – от едно нещо следват множество неща.

Е, та какво му е оригиналното тук? – бихте ме попитали. Оригиналното е, че човек не капризничи пред своя УМ, да го научи ума какво да направи най-напред, и какво после. Това не означава, че ума бездейства, той пак „говори“, но и обстановката очите, и те говорят, и ушите говорят и т.н. - всичко „говори“ ние изпълняваме, и така се получава сумата: 1 нещо + 2ро + 3то и т.н. Престават също и капризите пред другите хора около нас – какво ще каже жената, и кое най-напред да извърша? – дошъл си до мястото, дошло е времето – не се пазарѝ, а действай, и даже на това действие му намери второ, не че няма време, а сега е дошло времето. И още, на една крачка от идеята за „двете неща“ се намира идеята за аскетизма. Това значи: да се действа с подръчни средства. Нямаш чук да си счупиш орех, но наблизо има камъни – вземаш камък. Или да забиеш пирон, нямаш в момента чук, а наблизо е брадвичката – с нейния тъп край ще свършиш работа. Това е аскетизма – да минеш с каквото разполагаш, с наличните средства в момента.

Идеята за „двете неща“ – какво е нейното практическо значение? Когато имаш много разнообразни неща за вършене, или както се казва имаш много работа, не се колебаеш, а действаш по линията на първата що-годе рационална мисъл, започни от там, започни от „ризата“, а после всичко ще се навърже. Тук поработиш, там поработиш, на трето място поработиш, като погледнеш – отметнал си важни работи. И така, първата полза е ставаме решителни!! Като ти дойде мисъл какво правя и къде се намирам – кажи си: „аз се намирам там, където трябва да бъда“. Така се укрепва нашата воля.

Втората полза е разнообразието. Отиваш до едно място на разходка, там се сещаш за нещо друго, разнообразяваш се без да се усетиш, изненадваш самия себе си. Увеличаваш шансовете да станеш ведащ – т.е. да знаеш нещата, без да ги знаеш като рационално знание, ти ги знаеш някак си, отвътре.

При изпълнение на идеята за „ двете неща“ твоите опорни точки са две – не само твоята глава, или ум, но и твоето тяло, значи природата, това което ни обкръжава.

И така, с какви други идеи кореспондира идеята за „двете неща“ ? Тази идея кореспондира с думичката „може“ – значи допускане на всяка идея да има място в нашето съзнание и в нашия живот. Кореспондира със самовъзпитанието, възпитанието на решителност, смелост, тактика, маневреност, съобразителност, творчески подход, с ведането (значи, все-знанието), със самоусъвършенстването, с духа и волята.

А сега ще дам едно упражнение, където идеята за „двете неща“ да се усвоява практически и с цел поумняване и развитие на вниманието.

Първо, трябва да се определи стая или кът за упражняване. На една маса да се наредят няколко двойки (тройки, четворки, петици -) различни неща. Тук ще дам само пример, а иначе каквито предмети с различни размери и различно предназначение намерите в къщи с тях ще организирате правенето на упражнението.

Слагате на масата на отделни групички, например: клещи и отвертка ; две палки по 50 см, различни, (примерно) ; ключ и монета + пирон и запасна игла (това са 4 неща) ; нож – ножът сам по себе си се приема за „две“ неща, защото има острие, за което трябва да се внимава особено + дръжка ; химикалка, две кибритени клечки, гайка, гумена пластинка уплътнител – 5 неща. И така имате на масата няколко купчинки от по най-малко две неща. Сега ги подхвърляйте и се опитайте да ги уловите - колкото се може повече неща да хванете. Не е толкова важно колко неща ще уловите, а е важно като паднат те на пода да видите къде са паднали – затова е хубаво на пода да има късо подстриган килим, или мокет, за да ги видите. Упражнението с ножа, правете отстрани на килима, или навън. И така, подхвърляте по няколко пъти и ловите, после ги оставяте на едно място, после вторите - две неща, четирите неща, петте неща и т.н. оставяте ги на местата им - до следващия тренировъчен сеанс. 

Тренирайки по този начин, човек може да се научи да вижда и да хваща по няколко неща едновременно, и също е важно - да вижда къде се намират на пода когато паднат. Той ще се научи да чува падането на предметите, да чувства пространството – което води до развитие на съзнанието, ума и вниманието. 
Лично аз не се съмнявам в ефективността на идеята за „двете неща“ - тя е основополагаща по пътя на личното усъвършенстване.

Лесничея              12 май 2020 г.