18 сент. 2006 г., 23:26

Гласове 

  Эссе
1106 0 0
3 мин за четене
Гласове
Трепваш и отваряш очи. Нещо безмилостно те измъкна от безкрайните полета на съня. Мрак. Дори очертанията на предметите не можеш да доловиш в стаята. Къде е лампата от улицата, която хвърляше своя отблясък тук вътре? Къде си? Лежиш неподвижно. Кой си ти? Име? Не можеш да извикаш такъв спомен в съзнанието си. И какво става с теб? Нещо в теб напира да изкрещи навън, но устните ти не се отварят и от тях не излиза нито звук. Дишаш ли? Не знаеш. Опитваш се да помръднеш ръка, крак, устни, клепачи... От колко време не си мигнал? Въобще твое ли е това тяло, по дяволите!
И като че ли чу гласове? Сторило ти се е. Не, ето ги пак. Далечни, древни, всепоглъщащи... Откъде идват те? От нищото? От безкрая? Или са вътре в теб? Това гласове ли са въобще? Нима това е смъртта?! Не! Неподозирана ярост изпълва гърдите ти с енергия. Това тяло е ТВОЕ! Стани!!
Ти ли каза това? Кой каза да ставаш? Не е възможно това да си ти! Мракът се разсейва... Ти бродиш из някакви каменни руини. Наоколо царува здрач, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Белински Все права защищены

Предложения
: ??:??