Гласове
Трепваш и отваряш очи. Нещо безмилостно те измъкна от безкрайните полета на съня. Мрак. Дори очертанията на предметите не можеш да доловиш в стаята. Къде е лампата от улицата, която хвърляше своя отблясък тук вътре? Къде си? Лежиш неподвижно. Кой си ти? Име? Не можеш да извикаш такъв спомен в съзнанието си. И какво става с теб? Нещо в теб напира да изкрещи навън, но устните ти не се отварят и от тях не излиза нито звук. Дишаш ли? Не знаеш. Опитваш се да помръднеш ръка, крак, устни, клепачи... От колко време не си мигнал? Въобще твое ли е това тяло, по дяволите!
И като че ли чу гласове? Сторило ти се е. Не, ето ги пак. Далечни, древни, всепоглъщащи... Откъде идват те? От нищото? От безкрая? Или са вътре в теб? Това гласове ли са въобще? Нима това е смъртта?! Не! Неподозирана ярост изпълва гърдите ти с енергия. Това тяло е ТВОЕ! Стани!!
Ти ли каза това? Кой каза да ставаш? Не е възможно това да си ти! Мракът се разсейва... Ти бродиш из някакви каменни руини. Наоколо царува здрач, ...