Sep 18, 2006, 11:26 PM

Гласове 

  Essays
1105 0 0
3 min reading
Гласове
Трепваш и отваряш очи. Нещо безмилостно те измъкна от безкрайните полета на съня. Мрак. Дори очертанията на предметите не можеш да доловиш в стаята. Къде е лампата от улицата, която хвърляше своя отблясък тук вътре? Къде си? Лежиш неподвижно. Кой си ти? Име? Не можеш да извикаш такъв спомен в съзнанието си. И какво става с теб? Нещо в теб напира да изкрещи навън, но устните ти не се отварят и от тях не излиза нито звук. Дишаш ли? Не знаеш. Опитваш се да помръднеш ръка, крак, устни, клепачи... От колко време не си мигнал? Въобще твое ли е това тяло, по дяволите!
И като че ли чу гласове? Сторило ти се е. Не, ето ги пак. Далечни, древни, всепоглъщащи... Откъде идват те? От нищото? От безкрая? Или са вътре в теб? Това гласове ли са въобще? Нима това е смъртта?! Не! Неподозирана ярост изпълва гърдите ти с енергия. Това тяло е ТВОЕ! Стани!!
Ти ли каза това? Кой каза да ставаш? Не е възможно това да си ти! Мракът се разсейва... Ти бродиш из някакви каменни руини. Наоколо царува здрач, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Белински All rights reserved.

Random works
: ??:??