Границите на свободата са променливи.
В миналото тя е била красив блян, осветяващ душите на страдащите индивиди. Цел сама по себе си. Мнозина са отдали живота си, борейки се за нея, а когато най-накрая е била постигната, малцина са успели да извлекат истинския ù смисъл. Превърнала се е в даденост. В навик.
Свободата еволюира. Дефиницията за нея постоянно се разширява, обхващайки нови и нови спектри от обществения живот. Успоредно с нея се увеличават и човешките права - от първичното право на живот се достига до защита на социалните права. Извършва се преход от „свободен си да живееш“ до „свободен си да избираш живота си“.
Контрапунктно на мнението, че свободата е даденост, се издига това за свободата като борба. Да, ние разполагаме с множество възможности, да, ние сме „потопени“ в океан от права и свободи, но знаем ли как да плуваме в него? Познаваме ли посоките, виждаме ли границите му? И най-важното, когато останем сами, без помощ, без опора, за която да се захванем, ще успеем ли да останем над повърхността... или ще потънем?
Свободата е идея, порив, мечта. Но тя е в „потенция“. Както Аристотеловата материя очаква да придобие форма, да се завърши, така и свободата трябва да бъде осъществена. А актуализацията ù е всъщност утвърждаване на човешката личност. Чрез свободата си, ние, смъртните, нищожните, имаме възможността да дадем съдържание на живота си, да го „изпълним“. Чрез свободната си воля човекът оформя света, в който пребивава - онзи, външния и този, вътре в него. И най-вече...
... чрез свободата ние се превръщаме в деятелни, а не само съзерцаващи, в творци, а не в творения... И всеки път, когато проявяваме своята свободна воля, ние всъщност заявяваме “Аз живея, аз градя, аз съм“.
Всъщност какво спира човек да осъществи себе си, какво възпрепятства свободата му? Отговорът на този въпрос е двуаспектен. От една страна противоречивото време, в което живеем,постоянно застрашава „незабелязано“ правата на индивида чрез различни „невинни“ методи, най-използван сред които е дезинформираността, от друга - човек понякога доброволно се отказва от правото си да бъде носител на свободата, поради страха от отговорността, която неминуемо идва с правата. Но тъй като отказът от свобода също е един вид проява на свободната човешка воля, според мен първият проблем, поставен пред демокрацията (която е пряк изразител на свободата), е много по-сериозен и заслужаващ необходимото внимание.
Свободата има много аспекти, един от които е гражданският. Проблемите, поставени пред човека (свързани със свободата), намират своето успешно приложение и като проблеми, поставени пред гражданите. Какво означава да си гражданин? Какво означава да си свободен гражданин?
Гражданин е човек, който има определена позиция спрямо държавата, в която пребивава постоянно и обществото, от което е част. Гражданинът е различен от роба и от поданика. За разлика от тях, той не само има правото да изрази мнението си по проблеми с всеобщо значение, но също така и има възможността да участва в разрешаването им... Има и възможността да не го прави. Изборът е негов.
И тук неминуемо идва въпросът, неангажираният, незапознатият, безразличният индивид всъщност може ли да бъде наречен гражданин?
Формално, да. Хората, законни членове на една държава, са нейни граждани... Да, в дефиницията за човек с граждански статут активността е имплицитно зададена, но реално липсата на такава не те прави „не-гражданин“. Прави те непълноценен. Апатия, неинформираност, необразованост - това също са белезите на непълноценното гражданство. Бих добавила и несвободно. Защото човек, оставил се на общото течение да го води, човек, потопен в невежество, е окован... Затворен в килия, чийто надзирател е незнанието... или погрешната, изкривена представа за реалността, тоест - заблуждението.
„Познай себе си“ е учил Сократ. Познай себе си като човек, познай себе си като гражданин е призивът на днешната епоха! Познанието е ключът към добрата гражданска позиция, тоест обоснована, рационална, стъпваща върху здрава основа, а не върху моментни страсти, пориви и състояния... За да формираш адекватно становище по даден въпрос, първо трябва да си добре запознат с него. Не можеш да стоиш кули върху пясъчни основи, защото рано или късно те ще се срутят под напора на вълните, респективно - реалността... Във времето остава само онова, което е достойно да оцелее. Онова, чиито основи за съществуване са достатъчно здрави и непоклатими.
Имайки знание за реалността, ние можем да съградим бъдещето, такова, каквото го желаем. Придобивайки информация, гражданинът постепенно напуска състоянието си на безразличие и зависимости и навлиза в нова сфера - тази на свободата. Той знае за своите възможности, познава и границите, в които се намира... “Да разбереш, че си ограничен - от там започва твоята безграничност.“
Информираността приобщава. Скъсява дистанцията между индивида и държавата, провокира участие в държавните процеси, а то от своя страна утвърждава ценността на гражданина, носи му усещане на принадлежност и свързаност. Той вече не е обслужващ чужди интереси, не е средство за постигане на нечии цели, не е подвластен на принуди. Той е пълноправен участник в обществено-политическия живот, той е свободен, той „е“. Друг е въпросът дали актуализирането на свободата и множеството отворени хоризонти ще направят човек удовлетворен или напротив - подчинен на собствената си свобода, бездомен от множеството възможности пред себе си.
© Белла Димитрова Все права защищены