Хайде да сме честни
Хайде да сме честни
Винаги сме честни пред себе си. Каквото и да говорим, каквото и да правим пред другите... дори пред приятелите. Когато чувстваме, че изчерпваме силите си, се обръщаме към самотата. Тя винаги е безпощадно честна. Нейната тъга може да има пречистващ потенциал, а той да бъде основа за градивност. И тогава от нищото се ражда вдъхновението, което иначе не сме забелязвали, когато това, което ни вълнува (човек или нещо друго), ни подарява вълшебни моменти и незабравими преживявания.
И при случайността има неподправена честност. Защото няма планове и предварителни сметки, няма амбиции. Не ни тормози егото. Отдаваме се на порива и се вълнуваме само от настоящия момент. Из отникъде ни връхлетява неподозирана сила, която само е чакала да я погледнем, за да разберем напълно нещо, за което сме имали неясни догадки. Затова моята любима сентенция е: "Всяка случайност е скрита форма на необходимост." Вярвам, че е така. Приветствам всички случайности в живота си. Невероятно е колко често до истинските неща достигаме случайно... Дали защото и истината (удобна или не) твърде често научаваме случайно?! Понякога нелепо. Случайността всъщност дава свободата на нещата да се случват и да извикват в съзнанието ни неподозирани емоции. Да можем да разбъркваме установения ред и това да ни дава нови сили - да проникваме в неизследвани от нас пространства, за да създаваме.
Мисля, че е така. А вие?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Петрова Все права защищены
Благодаря!
