Хайде да сме честни
Винаги сме честни пред себе си. Каквото и да говорим, каквото и да правим пред другите... дори пред приятелите. Когато чувстваме, че изчерпваме силите си, се обръщаме към самотата. Тя винаги е безпощадно честна. Нейната тъга може да има пречистващ потенциал, а той да бъде основа за градивност. И тогава от нищото се ражда вдъхновението, което иначе не сме забелязвали, когато това, което ни вълнува (човек или нещо друго), ни подарява вълшебни моменти и незабравими преживявания.
И при случайността има неподправена честност. Защото няма планове и предварителни сметки, няма амбиции. Не ни тормози егото. Отдаваме се на порива и се вълнуваме само от настоящия момент. Из отникъде ни връхлетява неподозирана сила, която само е чакала да я погледнем, за да разберем напълно нещо, за което сме имали неясни догадки. Затова моята любима сентенция е: "Всяка случайност е скрита форма на необходимост." Вярвам, че е така. Приветствам всички случайности в живота си. Невероятно е колко ...