pavli (Павлина Петрова)
511 1311
Sep 5, 2008, 6:58 AM

Хайде да сме честни 

  Essays » Phylosophy
4114 1 10
1 мин reading
 

   Хайде да сме честни

 

   Винаги сме честни пред себе си. Каквото и да говорим, каквото и да правим пред другите... дори пред приятелите. Когато чувстваме, че изчерпваме силите си, се обръщаме към самотата. Тя винаги е безпощадно честна. Нейната тъга може да има пречистващ потенциал, а той да бъде основа за градивност. И тогава от нищото се ражда вдъхновението, което иначе не сме забелязвали, когато това, което ни вълнува (човек или нещо друго), ни подарява вълшебни моменти и незабравими преживявания.

   И при случайността има неподправена честност. Защото няма планове и предварителни сметки, няма амбиции. Не ни тормози егото. Отдаваме се на порива и се вълнуваме само от настоящия момент. Из отникъде ни връхлетява неподозирана сила, която само е чакала да я погледнем, за да разберем напълно нещо, за което сме имали неясни догадки. Затова моята любима сентенция е: "Всяка случайност е скрита форма на необходимост." Вярвам, че е така. Приветствам всички случайности в живота си. Невероятно е колко често до истинските неща достигаме случайно... Дали защото и истината (удобна или не) твърде често научаваме случайно?! Понякога нелепо. Случайността всъщност дава свободата на нещата да се случват и да извикват в съзнанието ни неподозирани емоции. Да можем да разбъркваме установения ред и това да ни дава нови сили - да проникваме в неизследвани от нас пространства, за да създаваме.

   Мисля, че е така. А вие?

© Павлина Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Абсолютно съм съгласен. Благодаря за духовното богатство!
  • Честно е, да бъдеш СЕБЕ СИ...пред другите.
    Красиво е, да споделяш мислите си с тях.
    Случайност ли е да искаш нещо дълго време, но да не си признаваш и не говориш за него...
    И в един момент то се случва... Да, защото е събрало достатъчно енергия (мисли), които го осъществяват... за да го възприемем с нашите познати сетива като (случка) за някой е знак от БОГ (чул молитвите). За мен е подсъзнание, а то може всичко. Ето сентенция: "Внимавай какво си мечтаеш, защото може и да се сбъдне."
  • Наистина си права, много ми хареса, поздрави!
  • Съгласна съм с теб! Дали не е прав Анатол Франс, като е казал, че може би случайността е псевдоним на Бога, когато той самият не иска да се подпише...? Даде ми тема за размисъл. Благодаря!
  • "Всяка случайност е скрита форма на необходимост."

    Точно така, Павли! Мъдра си, много! С обич!!!
  • И аз приветствам всички случайности. Както се казва - " Никога не знаеш зад коя трънка ще излезе заек."
    Поздрав, Павли!
  • "... да проникваме в неизследвани от нас пространства, за да създаваме."

    Поздрав, Павли!
  • Напълно съгласна с теб!Плюс...според мен...ПРОМЯНА=РАЗВИТИЕ!
  • "Да можем да разбъркваме установения ред"

    наистина ни дава нови сили... и аз така мисля...! поздравления!
  • И аз съм на това мнение, Павли!
    Трябва да се стремим към непознатото и далечното! А там никога не можем да сме сигурни какво ще има, какво ще се случи и как ще реагираме!
Random works
: ??:??