25 мар. 2021 г., 13:10

Хората и книгите в днешно време

1.9K 0 1
1 мин за четене

От моята гледна точка в днешно време много хора включително и деца не се интересуват от книги. За това дали е виновен интернета, технологията или социалните мрежи? Децата ни се раждат в такава среда, в която главна роля играе технологията, включително и интернета. Спира ли ни интернетът или токът от където рутерите ни вземат живот за нас все едно спира светът. Някои от нас даже не вдигат глава от телефоните си, за да видят какво става около тях. Но дали за това е виновен телефона, лаптопа или таблета? Ние и самите родители понякога, за да вършим нечия работа или, за да си починем малко веднага настройваме децата си към телефона или таблета. Само технологията или интернета нямат вина, но и ние самите вместо да отворим една страница, за да прочетем от някяква книга веднага посягаме към фейсбука, то нали вече целият ни живот стана да публикуваме всичко около нас в социалните мрежи. За мен миризмата на една нова книга е много хубаво чувство. Не, че самата, аз чета много книги, но видя ли интересно заглавие върху една книга поне се опитвам да отворя корицата, за да видя за какво става дума. Колкото повече технологията навлиза в нашия живот, толкова повече ще се намали интереса на хората към книгите. Преди, ако ни трябваше информация за например домашно или за някакво съченение или есе, ровихме се из книги или посещавахме библиотеката, за да намерим подходящата информация, то сега с две, три цъквания по интернета намираме хиляди неща, без да се ровим из книгите. Дано с течение на годините децата ни да не губят интерес към книгите и дано винаги да има библиотеки, които да бъдат посещавани с цел за някаква информация. И дано никога да не се забрави за великите писатели, които на времето са дали всичко от себе си за човечеството.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мейнур Хюсеинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...