Има ли трайно щастие?
Търсил един човек щастието, търсил го и всеки път, когато мислил, че го е намерил, то се изплъзвало между пръстите като пясък. Дали щастието е в това да имаш дом, семейство, здраве, работа, която да обичаш, да се чувстваш удовлетворен от това, че си полезен на някого? Дали щастието е повече в това, което си получил или в това, което си дал? Дали то е в предметите или в хората около теб? Дали е извън теб или в теб? Дали е в мислите, в казаните думи или постъпките ни?
Според мен истински щастлив е любящият човек. Този, който може да обича с чисто сърце близки и познати, и не толкова близки, да обича враговете си (това е трудно за разбиране), да прощава, да не е злопаметен. Да бъде милосърден, състрадателен и най-вече смирен. Защото гордостта е погубила мнозина. И странно... любящият човек, колкото повече раздава от любовта си тя не свършва, а напротив увеличава се, става по-силна и някак си заразителна. От доброто си сърце човек може да раздава добро съкровище, а от злото сърце... Щастието не идва отвън, а отвътре! Трайното щастие идва от безсмъртната и Боголика душа на човека.
Защото „Царството Божие вътре във вас е!".
Трайното щастие клони към безкрайност и вечност... И това не е утопия.
Първо трябва да потърсим в себе си Царството Божие, а всичко останало ще ни се придаде. И вярата в това ни спасява от доста разочарования в този живот!
„Колко спазми на сърцето, за да си добър
във този свят за злите обзаведен...
Колко сила пряко сили, за да се постигнеш
съвършено слаб и беззащитен!"
Стихчето на Блага Димитрова е показателно за това, че добрият човек в очите на злия е слаб и беззащитен. А всъщност не е така... За да си добър са нужни огромни усилия на волята и смелост!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Сергеевна Все права защищены
