Търсил един човек щастието, търсил го и всеки път, когато мислил, че го е намерил, то се изплъзвало между пръстите като пясък. Дали щастието е в това да имаш дом, семейство, здраве, работа, която да обичаш, да се чувстваш удовлетворен от това, че си полезен на някого? Дали щастието е повече в това, което си получил или в това, което си дал? Дали то е в предметите или в хората около теб? Дали е извън теб или в теб? Дали е в мислите, в казаните думи или постъпките ни?
Според мен истински щастлив е любящият човек. Този, който може да обича с чисто сърце близки и познати, и не толкова близки, да обича враговете си (това е трудно за разбиране), да прощава, да не е злопаметен. Да бъде милосърден, състрадателен и най-вече смирен. Защото гордостта е погубила мнозина. И странно... любящият човек, колкото повече раздава от любовта си тя не свършва, а напротив увеличава се, става по-силна и някак си заразителна. От доброто си сърце човек може да раздава добро съкровище, а от злото сърце... Щастие ...