Преминаването от едно състояние в друго, прекрачването на предела, срещата с новото и неизвестното в културата на много народи е увенчано със специални практики, които да удостоверят, да узаконят и да маркират случващата се промяна. Стремежът към подреденост, сигурност и стабилност в хаотичността на човешкото съществуване, налага инициацията. Онзи особен момент в който общността и самият човек имат нужда да застанат един срещу друг и да предявят претенции към отсрещната страна. Именно в този момент общността е насочила милионите си очи, наострила е милионите си уши и протяга гора от ръце. За да види, да чуе да пипне, да се докосне и да разбере онази частичка от цялото, която е имала дързостта да предяви претенции да бъде индивидуалност.
И ето го – застанал срещу всички и крещи “Това е пътя по който ще вървя”. И сочи срещу вятъра. Гледат го изумени, но трептят като струни, задвижени от мълчалива възхита, която би го смазала ако не тръгне веднага. Той знае, че вятърът брули до кости и вз ...