Иска ми се...
Иска ми се да мога да пея; за да облека чувствата си в музика и да ги пратя до там, където само песента може да стигне. Да изпея любовта си, когато обичам; мъката си, когато боли... И сега бих могла, но се опасявам, че от фалшивото звучене, няма да бъда разбрана правилно. Затова предпочитам да не пея.
Иска ми се да мога да рисувам; за да мога да дам форма на красивото около и в мен. Да дам цвят на всичко, което изглежда сиво или сиво го правим ние самите. Да нарисувам най-прекрасните очи, които ме гледат и отразяват любовта ми. Да нарисувам най-прекрасното същество, което ми казва „мама”. Но не мога да рисувам и се боя, че ще сбъркам формите, цветовете и пропорциите.
Иска ми се да мога да построя кула от мечти; да ги заздравя с вълненията и сълзите на радост и щастие. Или да мога да построя път от красиви думи, по който да вървим, когато няма какво да кажем, защото мълчанието е най-доброто общуване. Но не мога и да строя.
Иска ми се да правя толкова много неща. Но не мога. Мога да опиша с думи всичко това. Но как да опиша с думи нещо, което може да значи всичко... или нищо...
Но съм благодарна, че имам желание да направя всичко това, че мога да почувствам всичко, което може да се почувства...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены
