Иска ми се...
Иска ми се да мога да пея; за да облека чувствата си в музика и да ги пратя до там, където само песента може да стигне. Да изпея любовта си, когато обичам; мъката си, когато боли... И сега бих могла, но се опасявам, че от фалшивото звучене, няма да бъда разбрана правилно. Затова предпочитам да не пея.
Иска ми се да мога да рисувам; за да мога да дам форма на красивото около и в мен. Да дам цвят на всичко, което изглежда сиво или сиво го правим ние самите. Да нарисувам най-прекрасните очи, които ме гледат и отразяват любовта ми. Да нарисувам най-прекрасното същество, което ми казва „мама”. Но не мога да рисувам и се боя, че ще сбъркам формите, цветовете и пропорциите.
Иска ми се да мога да построя кула от мечти; да ги заздравя с вълненията и сълзите на радост и щастие. Или да мога да построя път от красиви думи, по който да вървим, когато няма какво да кажем, защото мълчанието е най-доброто общуване. Но не мога и да строя.
Иска ми се да правя толкова много неща. Но не мога. Мога да опиша с думи всичко това. Но как да опиша с думи нещо, което може да значи всичко... или нищо...
Но съм благодарна, че имам желание да направя всичко това, че мога да почувствам всичко, което може да се почувства...
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
