20 сент. 2007 г., 00:29
Истината е като...
3 мин за четене
Истината е като заобикаляща, задушаваща те и притискаща невидима стена, а ти си заслепена от чувствата си, от мислите си и от грешните представи, които колекционирам като мръсни, дори смешно по-малък номер чорапи. Истината те обвива, гали и докосва, а ти си мислиш, че те държи в плен, че ще получиш клаустрофобия.
Истината е като онзи непознат на улицата, в който се блъскаш рано сутрин, проклинаш го наум, че е застанал на пътя ти, докато си се опитвал да хванеш рейса и да стигнеш до важна среща. Но си твърде сънен, твърде раздразнен от непоносимия шум на трафика, който те отвлякал от мислите ти, че дори не забелязваш как блъсналият те непознат е онзи същият, с който трябва да се срещнеш. А Съдбата се киска, защото ви е изправила един срещу друг, но ти си бързал и не си видял, а Истината е няма и твърде възпитана, за да те спре и да ти се представи.
Истината е като онзи човек дошъл в офиса ти и чакащ търпеливо до вратата, докато ти си обслужвал всички останали с надежда, че някой от тях носи правилните документи, които си чакал цяла седмица. Уморен, озлоблен, че явно и днес няма да ги получиш чакащият до вратата идва и те заговаря, но милата ти природа излиза на светлина и го отпащаш без да знаеш, че в него е всичко, което ти е трябвало. Глупаво, а ..
Истината е като приятелят ти, който е седнал до теб и ти прави забележка, че прекаляваш, докато ти се правиш на остроумен пред цялата компания. Яхнал вълната на забавлението, ти обаче не се вслушваш в думите му, а му обясняваш колко е посредствен и се чудиш какво прави въобще при теб. Той си замълчава, а след няколко дена разбираш точно колко много глупости си наговорил и съжаляваш ..
Истината е като гласът на майка ти, който звучи в главата ти, когато си напът да вземеш погрешното решение, но твърде заслепен от собствената си увереност в безпогрешността на действията си, махаш с ръка и го прогонваш..
Истината е като онези звезди в нощното небе, които ти изглеждат толкова близки, но протягаш ръка и виждаш, че никога няма да бъдат достигнати. Въпреки това се протягаш, дори заставаш на пръсти, но пак не успяваш.. Виждаш светлината им, но не я оценяваш. Искаш тях, а не светлината им. Искаш да притежаваш истината, а не си готов да погледнеш и разпознаеш дори беглите намеци за нея.
Истината е като онзи пейзаж, който не можеш да видиш, защото прозорците на стаята ти са толкова мръсни, че единственото, което можеш да разпознаеш, са някакви бегли силуети ..
Истината е като чистият въздух, който не оценяваш, който ти е толкова необходим, но осъзнаваш това едва, когато си близо до Кремиковци и дишаш изпарения.. Дишаш, дишаш, знаеш за чистия въздух, но него вече го няма, защото ти си бил достатъчно глупав, че да хванеш грешния автобус и да отидеш в погрешната посока – вместо на планина – в някой промишлен район.
Истината е като бялата светлина. Знаеш, че в нея са се събрали всички цветове, който можеш да си представиш, но нямаш нужната призма, за да я пречупиш и да ги видиш. Живееш само с представата за тях, докато не се сетиш от кой магазин е възможно да си закупиш нужната „апаратура”.
Истината е като вятъра .. Както казваше Далчев в един стих „Художникът искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше листа, които излизат лудо от
пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.
Той искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше как се струи и проблясва тревата
в ливадата.
Той искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше облаци, пръснати в паническо
бягство по небето.
Художникът искаше да нарисува вятъра,
и виждаше винаги, че рисува друго.”
Истината е като истината. Всичко, което кажеш за нея ще бъде истина, но ти няма да го знаеш и ще я обрисуваш в най-странни краски без дори да можеш да се докоснеш до нея.
Истината е като онзи непознат на улицата, в който се блъскаш рано сутрин, проклинаш го наум, че е застанал на пътя ти, докато си се опитвал да хванеш рейса и да стигнеш до важна среща. Но си твърде сънен, твърде раздразнен от непоносимия шум на трафика, който те отвлякал от мислите ти, че дори не забелязваш как блъсналият те непознат е онзи същият, с който трябва да се срещнеш. А Съдбата се киска, защото ви е изправила един срещу друг, но ти си бързал и не си видял, а Истината е няма и твърде възпитана, за да те спре и да ти се представи.
Истината е като онзи човек дошъл в офиса ти и чакащ търпеливо до вратата, докато ти си обслужвал всички останали с надежда, че някой от тях носи правилните документи, които си чакал цяла седмица. Уморен, озлоблен, че явно и днес няма да ги получиш чакащият до вратата идва и те заговаря, но милата ти природа излиза на светлина и го отпащаш без да знаеш, че в него е всичко, което ти е трябвало. Глупаво, а ..
Истината е като приятелят ти, който е седнал до теб и ти прави забележка, че прекаляваш, докато ти се правиш на остроумен пред цялата компания. Яхнал вълната на забавлението, ти обаче не се вслушваш в думите му, а му обясняваш колко е посредствен и се чудиш какво прави въобще при теб. Той си замълчава, а след няколко дена разбираш точно колко много глупости си наговорил и съжаляваш ..
Истината е като гласът на майка ти, който звучи в главата ти, когато си напът да вземеш погрешното решение, но твърде заслепен от собствената си увереност в безпогрешността на действията си, махаш с ръка и го прогонваш..
Истината е като онези звезди в нощното небе, които ти изглеждат толкова близки, но протягаш ръка и виждаш, че никога няма да бъдат достигнати. Въпреки това се протягаш, дори заставаш на пръсти, но пак не успяваш.. Виждаш светлината им, но не я оценяваш. Искаш тях, а не светлината им. Искаш да притежаваш истината, а не си готов да погледнеш и разпознаеш дори беглите намеци за нея.
Истината е като онзи пейзаж, който не можеш да видиш, защото прозорците на стаята ти са толкова мръсни, че единственото, което можеш да разпознаеш, са някакви бегли силуети ..
Истината е като чистият въздух, който не оценяваш, който ти е толкова необходим, но осъзнаваш това едва, когато си близо до Кремиковци и дишаш изпарения.. Дишаш, дишаш, знаеш за чистия въздух, но него вече го няма, защото ти си бил достатъчно глупав, че да хванеш грешния автобус и да отидеш в погрешната посока – вместо на планина – в някой промишлен район.
Истината е като бялата светлина. Знаеш, че в нея са се събрали всички цветове, който можеш да си представиш, но нямаш нужната призма, за да я пречупиш и да ги видиш. Живееш само с представата за тях, докато не се сетиш от кой магазин е възможно да си закупиш нужната „апаратура”.
Истината е като вятъра .. Както казваше Далчев в един стих „Художникът искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше листа, които излизат лудо от
пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.
Той искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше как се струи и проблясва тревата
в ливадата.
Той искаше да нарисува вятъра,
и рисуваше облаци, пръснати в паническо
бягство по небето.
Художникът искаше да нарисува вятъра,
и виждаше винаги, че рисува друго.”
Истината е като истината. Всичко, което кажеш за нея ще бъде истина, но ти няма да го знаеш и ще я обрисуваш в най-странни краски без дори да можеш да се докоснеш до нея.
© Тони Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
истината е като....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
