8 февр. 2012 г., 23:58

Изборите рано сутрин

1.6K 1 1
1 мин за четене

Доста често в живота се случва така, че трябва да избираме. А стигне ли се до избор, той надали е лек. Един път ще е между две неща, които обичаме, друг път може и да е между нещо, което обичаш и нещо, което трябва. Това, което „трябва”, неизбежно ще го направиш, а с това, което обичаш, какво? Там изборът не винаги е опция. Когато очите стоят широко затворени, тогава ще осъзнаеш, че връщане назад – няма. Това, което го правиш, е то, защото го искаш. И съответно щом го искаш, значи го обичаш достатъчно.

            Много думи ще минат през главата ни, докато се опитваме да осъзнаем изборите, които сме направили. Решенията, които сме взели. Идеите, с които ще напълним главата си след определени събития. Много са и маските, които ще сменим, докато намерим тази, която ни харесва най-много, която доста често се оказва, не тази, която се харесва най-много на другите.

            А дали вярваме или не, ежедневието ни е устроено така, че рано или късно, неизбежно ще се откажем от нещо, което обичаме, за нещо, което обичаме повече. А самия избор ще оправдаем със себе си. Моето извинение е, че обичам да пиша. Твоето какво е?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...