Доста често в живота се случва така, че трябва да избираме. А стигне ли се до избор, той надали е лек. Един път ще е между две неща, които обичаме, друг път може и да е между нещо, което обичаш и нещо, което трябва. Това, което „трябва”, неизбежно ще го направиш, а с това, което обичаш, какво? Там изборът не винаги е опция. Когато очите стоят широко затворени, тогава ще осъзнаеш, че връщане назад – няма. Това, което го правиш, е то, защото го искаш. И съответно щом го искаш, значи го обичаш достатъчно.

            Много думи ще минат през главата ни, докато се опитваме да осъзнаем изборите, които сме направили. Решенията, които сме взели. Идеите, с които ще напълним главата си след определени събития. Много са и маските, които ще сменим, докато намерим тази, която ни харесва най-много, която доста често се оказва, не тази, която се харесва най-много на другите.

            А дали вярваме или не, ежедневието ни е устроено така, че рано или късно, неизбежно ще се откажем от нещо, което обичаме, за нещо, което обичаме повече. А самия избор ще оправдаем със себе си. Моето извинение е, че обичам да пиша. Твоето какво е?