В света на хората винаги е имало място за Абстрактното, за въображаемото. Ако по някаква случайност то е липсвало те винаги са се стремели да си го доставят, или да го изработят.  Това е и една от причините за настъпването на информационната революция, която се разшири до небивали размери в съвременността. И ако в началото изчислителните машини са помещавали своите обемисти и мудни части в цели помещения с размер на среден физкултурен салон, то днес, благодарение на същата тая революция обитават собствените ни джобове. 

Основателен е въпросът защо се случи всичко това. Нима хората не са живели достатъчно щастливи и без цялата тая изчислителна лудост, какво ни донесе тя? Станахме ли по-доволни? Или по-щастливи? Моят отговор е, че човекът желае освен да увеличи своят „умствен потенциал“, също така и да се забавлява повече и по-качествено. Факт е, че развоят на изчислителната техника, която наричаме с краткото име „компютри“ се стимулира и развива до голяма степен от бума на компютърните игри, изискващи все повече изчислителна мощ и ресурси. Да, именно игрите и тяхното разнообразие допринесоха за усъвършенстването на компютрите.

И когато човекът се насити на крещящите в цветове и звуци образи от тези игри премина на следващо ниво. Измисли си изкуствения интелект, който за по-голямо удобство ще наричам изкулент. Дали това му действие бе продиктувано от въпиющия мързел да мисли, или от необходимостта да общува с някой в средата на гнетящата изолация, която сам си наложи не знам. Но е факт, че Изкулентът избуява неудържимо, като красиво плевелно цвете в нивата на човешката безпомощност. Мнозина ще ме упрекнат, че този съвременен феномен е един полезен инструмент, който човек създаде за да увеличи своята производителност и те ще са прави. Но това е само един от ефектите, който наричаме очакван. Несъмнени са ползите от самообучаващия се алгоритъм в някои човешки дейности. Сред най-доволните от неговото съществуване са студенти и ученици, които няма нужда да се потят над решаването на математически задачи или писането на скучни есета и съчинения. Просто казваш на Изкулент да го направи и … готово! Но това ли искахме? Да не мислим? Боже, опази ни, ако е така!

Ако се върнем във времето и попитаме Алън Тюринг, създавайки основните принципи на компютъра дали е искал той да замести мисловния процес в хората не съм сигурен, че ще получим утвърдителен отговор. Да, тогавашните машини са извършвали само прости изчислителни функции, целящи да заместят цяла орда от уморени до смърт операторки, тракащи по цял ден върху клавишите на допотопни сметачни машини. Това е било едно оправдано и справедливо дело, спомогнало за победата във ВСВ. Само, че Тюринг едва ли си е давал сметка до каква степен сетнешните поколения ще доразвият и умножат количествено и качествено изчислителната мощ и възможностите на създадения от него компютър. И до какво ще доведе тази изчислителна революция.

Не отричам ползите и печалбите от тази революция. Несъмнено е, че човешките способности се увеличиха неимоверно, особено в областите, пряко свързани с обработката на нескончаемите масиви от информация. Тук искам да говоря за нежеланите ефекти и отражението на тая революция върху тъмната страна на човешката дейност. Човек е плашливо животно, което е характерно за всяко висше млекопитаещо. И като такова е нормално да се страхува от неизвестното. Кое е повече неизвестно от едно скорошно и сложно за разбиране ирационално съществование, каквото несъмнено е Изкулент? Както знаем страха не рядко води до нерационални действия и дори до агресия. Това е първия отрицателен ефект, който никак не е за пренебрегване. Всеки е виждал и вероятно прочел някоя от заливащите ни безбройни статии, които ни обясняват колко лош може да бъде Изкулент и какви вреди нанася на човека и неговата крехка психика. Дори без да обясняват конкретно в какво се състои тая вреда не рядко тези статии целят чиста манипулация и от там властване върху масите и техните мисли и действия. Както и редица други публикации в най-различни сфери.

Управлението и ръководенето на човешката популация изисква все по-сложни и оригинални методи на манипулация, някои от които са се развили в най-тънки и съвършени методи. Но човешкия вид е жилав и бързо се учи. Така, че в бъдеще ще са нужни все по-евристични и съвършени методи за манипулация. И понеже повечето от тях изчерпаха своите остарели методи на влияние, Изкулент дойде като една Еврика, едно голямо отдъхване, надежда и непознато оръжие в ръцете на умелите манипулатори.

Дали Изкулент ще ни помогне в стремежа да усъвършенстваме освен чисто практическите си способности и моралните обществени отношения? Това не зависи от него. Освен, че той е един усъвършенстван алгоритъм, комуто е разрешено да се самообучава и да  се доизгражда все пак той си остава едно човешко откритие, една революционна добавка на мисловните ни сили, която трябва да бъде призвана да помага. Ако не на всички, то на по-голямата част от човешката популация. В зората на научната фантастика Айзък Азимов, един от най ярките ѝ представители формулира ясно три основни закона на роботиката. Не съм сигурен дали ще ги цитирам дословно, но идеята им е, че онова изкуствено същество, което по негово време е замествало днешния Изкулент по никакъв начин не може да навреди на човека с действие или бездействие. И тези закони са внедрени в генезиса на Азимовите роботи, така, че никой да не може да ги пренебрегне. Несъмнено тука иде реч за възможността на онези механични машини да взимат самостоятелни решения и по този начин да помагат или да вредят на хората.

Дойдохме до най-съществената функция на Изкулент. Способността му да взима самостоятелни, незавидещи от нас хората решения. Според някои това не бива да му вменява по никакъв начин. Това са представители именно на оная плашлива и неуверена част от човешката популация за която стана дума по-горе.  Ще бъде банално, но трябва да кажа, че тук отново се търси баланса, златната среда при която Изкулент хем ще бъде интелект, хем няма да ние страх от вредното му вмешателство. Има един чудесен източник, от който може да се поучим, и това е Библията. Бог е забранил плода на себепознанието, но двете рошави маймуни не са го послушали и изяждайки тоя плод са се превърнали в хора със всичките чудесни и ужасни последствия за тях.

Боя се, че и пред нас, като едни творци на света около нас предстои да решим тая дилема. Дали ще дадем свободната воля на нашето свидно отроче – Изкуствения интелект, рискувайки да го направим силен и независим, без да сме сигурни какво ще реши по отношение на създателя си. Или ще го скопим още в зародиш и ще го превърнем в поредния технологичен придатък на нашите несъвършени, често пъти егоистични желания и способности.

Предстои да разберем.