Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една книжна мишка с главно "К" и главно "М".

  Истината е, че когато навремето майка ми много държеше да се науча да чета преди да съм тръгнала на училище, всъщност не исках да се науча. Когато се прибереше от работа обикновено ме заварваше с гузна физиономия, а букварът - скрит зад някоя възглавница...Откакто обаче тръгнах на училище и се научих да чета, не съм спряла. Още от първи клас ме записаха в детския филиал на Окръжната библиотека и през следващите 7 години тя се превърна в едно от любимите ми места. Стройните редици на стилажите с книги, тишината и спокойствието, които царяха там, големият избор на автори и заглавия..." Находките", които откривах, които разпалваха въображението ми и озаряваха детството ми!...От тогава датират и първите ми опити аз самата да пиша. Спомням си трепета, с който поднасях произведенията си на учитилките по литература, в очакване да чуя мнението им. Същото се отнасяше и за темите, които развивах по произведенията, които изучавахме. " Шлифовах" ги с истинско наслаждение - изцяло авторски и със собствени разсъждения, без нито ред, взаимстван от литературната критика. Нещо, с което истински се гордеех, защото малко от съучениците ми можеха да се похваят със същото!... Нещата продължиха в подобен дух и в Гимназията. Спомням си "пеперудите в стомаха", когато четях темите си пред класа и възторжените отзиви на учителките по български език и литература.

  Училищната библиотека се превърна в поредния оазис за мен. Разбира се, станах редовен посетител на книжарниците и на сергиите за книги. Възторжено откривах автор след автор с хъс на златотърсач, надушил златни жилки! От любимите си автори прочитах и препрочитах всичко, което успявах да намеря издадено в България от тях. Смяла съм се до сълзи на някои произведения, над други наистина съм плакала...

   По-късно, като студентка в Университета, бях записана не само в библиотеката на Факултета, в който учех, но и в Окръжната. Там бях изчела цялото творчество на много любим мой български автор. Служителките ме питаха дали не пиша дипломна работа за него...Специалността ми бе такава, че през петте години учене се запознах с биографиите и творчеството на много художници. През ръцете ми минаха и безброй албуми с репродукции на произведения на изобразителните изкуства от първобитните хора до наши дни. И това бе още един нов свят за мен. Свят, изтъкан от багри, красота, изящество и съвършенство!...

   След като завърших и започнах работа, продължих да чета във всяка свободна минута. Книгите за мен винаги са били и си остават източник на вдъхновение, разпръскващо искри върху всички сфери на живота ми.

  От години насам, поради липса на друго време за четене, чета по детските площадки, докато разхождам детето, както и в автобуса на път за работа и обратно. Срам не срам трябва да си призная, че си намирам оправдания пред себе си да не вървя до работа и обратно пеша, само и само да мога да чета!...Сигурно представлявам странна гледка, възможно е другите майки, виждайки ме все четяща по площадките, да са ми измислили и прякор, знам ли. Малко или много съм забучена в книга, вестники или списание, а не като 90 % от населението - в телефона си!...

  Преди време четох автобиографията на известен бълтарски актьор. Толкова интересна, такъв жив, образен език, такива чувство за хумор и самоирония! Толкова богат снимков материал! Бохемски живот, случки най-различни от комични по-комични с други известни български актьори и актриси...А преживелиците на лирическият герой от казармата - живот ли бе да го опишеш!...Ако Хашек бе имал възможността да прочете нещо подобно на времето си, сигурно изобщо нямаше да седне да описва приключенията на храбрият войник Швейк. Нямаше да има нужда - щяха да бледнеят в сравнение с войниклъка на нашия човек...Та чета си аз в автобуса и усещам как започва да ме напушва смях. Но как да се разсмея на глас?! Автобусите в гр. Б. в часовете, когато аз пътувам, не са като едновремешните от типа " слязоха двама, качиха се 54"...Сега пътуват сутрин пет човека на кръст в посоката, надвечер горе долу същия състав на обратно. От усилията ми да сдържам смеха си, започват да ми текат сълзи. Още по-конфузно става. Увлечена в четене и в борба с емоциите си, едва не пропускам спирката, на която трябва да сляза. Но това не е всичко. Вървя по тротоара на път за вкъщи и под въздействие на прочетеното продължавам да се усмихвам. Забелязвам, че хората, с които се разминавам по улицата, ме гледат странно и се стараят да ме заобикалят по-отдалеч...

  Такива ми ти работи. Четенето не е само прозорец към света. То си е направо един отделен, паралелен свят. Едно богатство, по-ценно от всички други богатства. Потапяйки се в книгите, човек може да изживее спектър от емоции, които никое друго преживяване не може да му достави!

  С дъщеря ми се шегуваме, че ние не сме като обикновените кифли, които ходят на шопинг за дрехи, обувки и козметика по моловете и на процедури по спа центровете. Нашата " Мека" са магазините за хоби материали и книжарниците. Няяяяма такъв кеф!

   В завещанието си съм написала, че след като приключи земният ми път искам да бъда кремирана, а прахът ми - разпръснат над море, езеро или река. А ако липсват наоколо такива - в планина. Сериозно се замислям дали да не го променя и да пиша: "... да бъде разпръснат над някоя библиотека или книжарница!..."