Какво е жената? Една ужасна част от човешкия свят. Едно отвратително създание, чиято единствена нужда е да бъде задоволявана от мъжкия член. Няма значение кой. Важното е да има пари, коли и къща. Другото тя го предлага сама. Но нима всички те, тези женски създания, са създадени за това? Е, да има и изключения. Но, все пак, жената в тази си форма е една погнуса за човечеството. Един срам за света, едно мъжко желание. Гаден плазмодий, бездънна яма. И накрая какво? Едно дете, което за какво й е? Да го има там, че без него няма да го има тоя мъж да я храни и "тачи", както само той си знае.
Какво е жената? Питам пак аз и давам отговора сам пред себе си, за себе си и за тези, който разбират себе си. Жената е едно великолепно създание, което е създадено с неимоверно количество любов. Създадено да обича, да бъде обичано, уважавано, подкрепяно, насърчавано, разбирано и дарявано със свобода. Но така не става. Не става просто да се цопнеш по средата на пътя и да кажеш "аз съм аз, ти си ти", както Миро бил казал. Сиреч, не всяка жена се ражда такава, не всяка е създадена такава, не всяка е осъзната до такава степен. Иначе казано - каквото предложиш, това получаваш. Аз се чудя сред цялата тази сган, дали все още се намират от онези красиви същества, който да обичат, защото искат да обичат и да бъдат обичани, защото заслужават да бъдат обичани?
Като за начало...приятно ми е :)) /аз не съм жената/
© Ккон Все права защищены
Няколко въпроса
1. Кой ви е родил?
2. Бихте ли нарекли майка си кучка, гадна твар и абсолютно излишна?
3. След като партеногенезата е факт, за какво изобщо се натискате да се внедрите в АРФГ?