С известен риск ще си позволя да открадна това заглавие, за да мога да изложа личните си виждания по тази тема, която ми е лична не само, защото съм жена, а и защото имам какво да кажа по темата.
Всеки, който живее в тъмното Средновековие и смята жената за слабо същество, нуждаещо се неистово от закрила, наистина живее в Средновековието, не в съвремието. Е, разбира се, някои средновековни схващания още съществуват и все още жената трябва да робува на тях, а именно – къщата да е чиста и подредена, децата да са нахранени, възпитани и също подредени, да знае 100 манджи, да е лекар, психолог и да е готова да осинови и мъжа си, ако трябва, защото много често той се превръща в първото й дете. Разбира се, до тук не спират изискванията. Трябва да има прекрасна външност и слабо тяло. Грозни и дебели не се приемат и това, че си родила и натрупала килограми поради тази причина не се счита за оправдание. Интелектуалните възможности никой няма да ти гледа, ако имаш хубав задник, така че задължениет ...