С известен риск ще си позволя да открадна това заглавие, за да мога да изложа личните си виждания по тази тема, която ми е лична не само, защото съм жена, а и защото имам какво да кажа по темата.
Всеки, който живее в тъмното Средновековие и смята жената за слабо същество, нуждаещо се неистово от закрила, наистина живее в Средновековието, не в съвремието. Е, разбира се, някои средновековни схващания още съществуват и все още жената трябва да робува на тях, а именно – къщата да е чиста и подредена, децата да са нахранени, възпитани и също подредени, да знае 100 манджи, да е лекар, психолог и да е готова да осинови и мъжа си, ако трябва, защото много често той се превръща в първото й дете. Разбира се, до тук не спират изискванията. Трябва да има прекрасна външност и слабо тяло. Грозни и дебели не се приемат и това, че си родила и натрупала килограми поради тази причина не се счита за оправдание. Интелектуалните възможности никой няма да ти гледа, ако имаш хубав задник, така че задължението да си умна автоматично ти отпада. Едно по-малко, слава Богу!
Та жената днес и не само днес трябва да е съпруга, майка, домакиня, работеща жена и с образование, да е поддържана, с всичко да се справя перфектно и ако може един ореол да й връчат, хич няма да е излишно … ей, така за красота просто. И в общи линии май излиза, че жените бая сме се минали, че сме се родили жени.
Естествено има и изключения. Изключенията са обичаните жени. Жените, за които мъжете се грижат. Жените, които си позволяват да бъдат слаби, защото има кой да е силен вместо тях. Жените, които не са сочени с пръст за грешките си, а разбирани, че всеки греши и винаги има надежда и в най-тежката ситуация. Жените, които са възприемани като красавици заради това, което са, а не заради моделите, които трябва да покриват. Такива жени са щастливки и дано го осъзнават, защото причината да бъдат такива най-вероятно е един прекрасен човек в живота им, който им дава обич и грижа.
И въпреки всичко написано до тук, избирам да вярвам, че жената е специално същество, докоснато от Бога, в което Той е вдъхнал неповторима красота и не говоря за външната само, защото всяка жена е красива, по дяволите! Той е вложил в нея любов безусловна. И навярно винаги мненията за жените ще се лакатушят между полюсите светица-грешница, но какво да се прави?! Жената носи и греховност в себе си. Заложено й е. Господарка е на желанията си и робиня на страстите си. Ненадмината и в двете състояния. И преди да бъде затрупана с хиляди очаквания от света е добре да се запитаме какво този свят дава на жените. На някои много, на други – нищо. Във всяка точка на тази Земя отношението към жените е различно и само ще добавя, че отношението към жените говори за степента на развитост в една нация като такава. Не развитата икономика и високият стандарт на живот, а отношението към жените.
© Николина Барбутева All rights reserved.