Живот на МЕГАпиксели

     Добре дошли в обора за спомени! Сбъркали сте, ако очаквате да намерите фураж. В този обор се заличават недостатъците. Тук се чисти само с фотошоп! Тук ние сме добитъка. Всеядни! Тук е и новия ни, най-добър приятел – умния телефон. Да! Това е новия век! Все още му седим на прага. Така лежерно. Това е като живот на първа скорост с пълна газ по магистралата. Пример за това, кой колко добре кара колата. Докато технологиите се развиват и ни превземат, ние сме зациклили и си вампирясваме. Просто пием. Телефона е препълнената чаша с материал, който седи и чака да бъде изконсумиран. Като сурово месо е. Сочен. Всичко се публикува само като се приближи картината, като се даде близък план, защото иначе няма смисъл. Само, че аз искам да виждам цялостната картина. В чужбина му викат BIG PICTURE.

     Твоята снимчица ли е по-важна, защото е снимана с новия ти супер мощен телефон, свръх натъпкан с мегапиксели?! Или по-ценен е моя спомен от училищната пиеса, заснет със старовремски фотоапарат и снимките са на хартия?! Аз предлагам да погребем дружно тези овехтели снимки и албуми и да почнем на чисто. По-модерно... Уж живеем днес, а не спираме да се сещаме за „тогава”. „Колко хубаво беше преди когато децата скачаха на дама пред блока... сега с тези компютри, затворени вътре...“. Добре, че се появиха таблетите, че зомбирането да продължи и на чист въздух. Тичаме по пътеката във фитнеса, но динамиката ни куца. И забравяме Голямата картина, която обогатява. И така докато чоплим за „едно време”, се спъваме на разходка пред пейзажа в планината, защото сме се забили в смартфона. За да обработваме, че иначе не седели добре кадрите. Така магията, за момент да спрем и да погледаме, бързо се изпарява. После ще си припомним... Снимката ще въздейства на усета към красивото. Всичко обработка ли е или имаше и натурално? Защото ремонтираме всичко, пудрим го, а паралелно с това, храненето ни е изцяло натурално и здравословно. Храна за душата, бих казал е нужна, защото иначе сме на свършване. На едно голямо - Довиждане. Да, новите снимки с новия телефон са страхотни, но стария правеше също спомени. Да се върнем ли да ги повторим? Понеже, все се връщаме там, където сме били по-щастливи, по-красиви, по-млади, по-слаби, по-свободни... и никога тук..., иначе сега сме в мегапикселите... Да изтрием всичко несъвършено, на което се присмиваме и да идем там, където ще сме уникални в увеличено състояние. И отново ще сме незадоволени и ненаситни... Мегапикселите са започнали да живеят нашия живот. Телефонът е започнал да ни ползва, а не ние него. Нали е смарт. Той е пътеводната светлина в тунела. Без него сме изгубени.

     Перманентно недоволните от живота да свикват, че той е спадове и израстване, промяна и цел. Живота не ви е измерен в мегапиксели, защото и вие не се измервате, в раздели от щастливи и нещастни моменти, вие сте това цяло от обстоятелства и случки. За разнообразие не е лошо, да се излиза от рамкирането и да се погледне по-далече от носа.

     Сега е позволено на всеки да е известен. Да си фотографира социалните премеждия. Затворени поотделно, всеки в своя малък свят, мислим че това е постигането на идеалната социална среда. Зоната на комфорт. Разговорите са заменени от цъкване и кликване. Животът преминава в съществуване, а снимките след три дни са бледи и досадни. Избледнял стар модел..., да идва новият с повече мегапиксели. На почит е излъскания живот, който е магнита в новия клюкарник: социалните мрежи. Там е полето за изява на жадните за внимание, страдащи от ниско или високо самочувствие. Точно те обаче се правят, че не забелязват останалите. Демонстрират прекалено голям акъл или по-скоро липсата на такъв и компенсират: с перфектно тяло, остроумие или и с двете. Досадно е, накъртва и ти се гади. Действителността обаче прозира всезнайковци. Престанете с измишльотините и спрете да се престаравате, защото на никого не му е интересна вашата баналност. И повярвайте, никак не е Куул това, което правите. Излизате с хора, които не сте виждали със седмици и телефона ви е приоритетен. Смешно е, че чак жалко освен, ако не движите някоя корпорация за милиони. Иначе какво е обяснението, да не се откъсвате от него когато другите общуват. Намирате начин да оправдаете себе си, заради зомбирането си, и навсякъде споделяте закачки от типа: „колко е скучно, докато чакаме смартчето, да се зареди”. Неудобно ви е от неуважението, но не се извинявате и не съжалявате. Оставете проклетия телефон! Не е прилично! Засрамете се! Превърнали сте се в безнадеждни егоисти! Обсебени сте! Или прекалено самодостатъчни и самовлюбени. Ами, другия път без вас. Отидете си вкъщи и си общувайте с телефона. Не желаем да ви гледаме нацупените физиономии. Не сте ни нужни. И другия път подходете умно като „смартчето”. Направете „задълже муцката” за следващото селфи с най-високия мегапиксел.

     Обичам снимките заради запечатаните спомени. Обичам да ги създавам. Обичам именно това да ми напомня за хубавите моменти. Снимките ни връщат там. Там се смеем, там се сещаме за случки. За пролетно влюбване, за топли летни вечери, за спокойни есенни разходки, за мразовити зимни приключения. Не отивам някъде, просто за да правя щрак: вижте ме. Да е само от суета. Самоцелно. Това не са фотошотове на дребно. Това е живота. Подобно на него и снимките трябва да са в пакет със съдържание. Какво е снимката, ако не разказва история? Какво са спомените само снимки ли? Не, вкуса, който остава пък било то и без снимка, която да събуди този спомен. Разказа за преживяното е достатъчен. Да, понякога съжаляваме, че това или онова сме пропуснали да го запечатаме. И какво от това? Изпуснали сме, ако не сме се радвали и почувствали това, което разглеждаме, а сме се вторачили във фокуса на апарата. Спомена е по-силен и въздействащ когато сме се насладили.Съхранили сме го. Натрупали сме го, в красиво подредената купчина с любимите ни неща, било със или без снимков материал.

     Искам един ден, след много години, да съм богат на изживявания и спомени. Не искам само статични снимки за фон на моментите.

      Ще успеем ли да създадем спомени, които да надминат мечтите...???

                                                                                                                                               Ke.Vi