В България най-сетне нещо се случва.

     ДПС – най-сърдечният създател и организатор на корупцията, се цепи. Отвътре. Така се разграждат сложните организми. Те по принип не са създадени да се самопроизвеждат, нито да създават нещо: те смучат.

     В историята си ДПС не е дала нищо на България. Тя защитава уж правата и свободите. На кого? На малцинството, което не знае български език. Дори ръководителите на това “движение“ (кое го движи?), което порасна в партия, не познават българския език, камо ли религията и морала български. Вече 34 години. Не им се и налага – в затворен свят живеят очевидно. Наложи им се да приемат в редиците си хора с очевидно речим, блгозвучен език, за да се възприемат пред външността като българска рая. Не им се получи.

     Никога не са били такава.

     Българските „турци“, както е известно, бяха при социализма облагодателствани – даваха им повече, отколкото на българските тютюнопроизводители. Само мир да е. Накрая само „турци“ беряха и произвеждаха тютюн. Това не беше вярно. Отчитаните от „турците“ продукции ге беряха комсомолци и студенти. Аз също.

     Както и да е. Това отдавна е минало. Но затова ли „Булгартабак“ беше подарен на Пеевски? За да го хариже ня тройна цена? И да се изсмее, както може?

     Близостта на Ахмед Доган със службите за сигурност на Народна Република България е известна. Ако такава близост нямаше, той щеше да е в Белене. А не е там. Доколкото е известно.

     Никое партийно лице, доближило се до ДПС, не е видяло хабер.

     През 1993 година, струва ми се, Конституционният съд (съг)реши, че това Движение за права и свободи не е етническа партия. Грешка. Нищо в ДПС не е неетническо. Освен защитата на правата и свободите на алчността; то е изстрадваната сълза на прехода: трябваше да приемем, че 14 на сто от българите са турци и по тази причина – „естествено“ дискриминари са. Това беше за сметка на всички българи. И до днес е така.

     А правата и свободите са на всички. По принцип. Колко му струва на един процент от тези 14 на сто малообразовани етнически мюсюлмани, за които България е територия на религията им, а не на държавността, да се оплачат на ужцивилизованата Европа: и ето ти съд! А в съда не потупват по рамото... както пише поет, който българските турци не познават, защото не го преподават в техните училища.

     И какво насреща: ДПС!

     ДПС е стожерът на мира в България, казват. На справедливостта е знак. На закона е причастие. ДПС прие този дар буквално, защото му го позволиха, да е нежен, да е крехък: мирът. Сякаш такъв съществува. И се окопа ДПС в правото като мишка в разсадник.

    Следователно съдът, прокуротурата, следствието трябва да бъдат дадени на ДПС, та те да се защитят. Сами. От лошите българи. Правото и свободата са на турците.

     Така е и до днес. Съдът, прокуратурата и следствието са на ДПС.

     И по този начин справедливостта, честта, правото влязоха в утробата на ДПС. Вътре в ДПС тези понятия не съществуват, не са съществували никога, но показват илюзорен външен лик на България като миротворна, спокойна, етнически скопирина държава. Общност, в която справедливостта има значение само дотолкова, доколкото не противоречи на управляващата корупция.

     ДПС винаги е било на власт. Доган го признава, подпийнал, в едно от събранията преди години. Но ДПС никога не е във властта. Пеевски не го разбра, въпрки че проследи и усвои алчността на турската партия през Мултигруп, НДСВ, та чак до Борисов.

     ДПС е организация, създадена от религия и необхоимост, но формирана от алчност и служби за сигурност. В нея духовността е недемократична по тревожната задължителност на общността, представлявана от олигарси. Там приятели няма. Нито политика.

     Нека да погледна Платон какво пише по въпроса.

     Да, хубаво е писал.

     Я да видим Аристотел. И той хубаво пише.

     Хелвеций – „За ума“? Става.

    Монтескьо – „За духа на законите“. Аврелий, Лукиян... Или пък Кант: "Критика на чистия разум"?

    Па даже и Бердяев е доста прозорлив. Ако го сравните с Ницше, добре ще е.

     Поне Цицероновите „За държавата и законите“ разгърнете. На Марк Тулий. Същият, да, дето е писал „За оратора“.

     Поне „Владетелят“ на Макиавели? А? Томас Хобс?

     „Ян Бибиян“?

     Що не ги четете, бре?

     Няма да ги цитирам. За да не обидя Ахмед Доган Философа. Доктора.

     Още по-малко Пеевски. Той е винаги заглавие. Но поведението му се чете под линия.

     Който е прочел поне горните автори, не може да мисли и да живее долно.

     Имам предвид – под линия.

     Може да живее само под линията на бедността.

     Всъщност, сега е моментът в България да се направи нещо живително. Без съществуващите партии. Въпреки тях. Та те са... ненужни

     Мдаа. Не мислех това да напиша в светлината на зависимия от руските ресурси Европейски съюз и на принадлежащата на парите атлантическа близост, които озаряват моя билет до съседна Гърция, за който спестявам осем месеца и двайсет и един ден.

     Ама го написах. Както знаете, заплатите в Европейския съюз са равни само отчасти, но в България те са напълно... неатлантически. Ние гоним чужди стандарти, защото собствени нямаме.

     Пък и този Магнитски... още ли е на мода? Даже не зная защо ми дойде наум да го спомена. Майбах ли има; или си е роден аристократ като Путин и Байдън, та толкова го мразят? Вероятно е евреин. САЩ обичат евреите. Разбойниците – също. Те от тях са създадени.

     Ама вижте, четете написаното като под линия. Не се задълбочавайте.

     Цитатът е всичко.

     Щото не съм го писал аз. Под линия съм. И  (се) цитирам погрешно.

     Бързах да кажа – нещо се случва. Или се формира.