Каша, ще рече хаос.
Не знам заслужавам ли вашето внимание. Рядко влизам, рядко чета... И все пак, имам нужда от интелигентни хора, с които да споделям. Мисли, чувства, тревоги, мечти... Това е извинение и обяснение защо ви досаждам.
В момента има една главна тема, засягаща света. Корона вируса. Покрай него се дъвчат разни дребни на глед неща, които могат да сринат крехкото ни равновесие. В последните 30 години ние мечтаехме за поне малко спокойствие. Малко сигурност и предвидимост! И, когато се позакрепихме, започнахме да го рушим. Не казвам, че сме цъфнали и вързали. Казвам, че има основа, на която да градим. Нещо, което нямаме, откакто разрушихме старата. А, можехме да я прустроим и надградим. Както направиха други държави. Сега, вместо конструктовизъм, отново деструктивни сили се вихрят. Защо имало мерки срещу вируса! За да не се събират и протестират хората! Знаете, че този вирус се носи по въздуха и няма граници, които да го спрат. Въпрос на време е да дойде и тук. Тогава ще ревнат: зашо? Защо не го предотвратихте? Защо не взехте мерки?! Също, като въздуха и водите! Изсичаше се поголовно! Земята ни остана без бели дробове! Изливаше се и се излива какво ли не в реките! Безнаказано, или със символични глоби. Сега, виновни били бедните, че се топлят с каквото намерят и старите коли. ТЕЦ овете! Все някой! Никога ние! Ние! Сбор от индивиди! Всеки иска удобства, комфорт, лична свобода и сигурност! Няма проблем, ако е за чужда сметка! Когато трябва да се плати сметката, трябва да е някой друг! Можем да гледаме как малтретират някого, но няма да се месим, да не започнат и нас! Безучастно гледаме как се разкостват цели фамилии! Няма проблем! От къде накъде ще имат повече от нас! Но ясно разбираме, че всеки отговаря единствено и само за себе си! Не за брат си, не за братовчеда, или бавачката! Знаем, че всеки от тях си има лични, семейни дела и не е длъжен да ги споделя с роднини и познати! Не може да носи отговорност и за техните действия! Признаваме го, ако се случи на нас! За другите -не! Не го разбирам! Не го приемам! Когато се рушеше старата основа, аз говорех против. Заявяваха, че съм мръсна комунистка и не искам демокрация. Сега пак говоря против деструктовизма. Сега пък съм мръсна бойковистка. Питам чистите: Знаете ли какво искате и как да го постигнете? Когато лодката ви е пробита, а в нея сме всички, какво правите? Затуляте пробойни, или правите нови? Замислям се: Дали не е нужно да обяснявам асоциациите? Има ли смисъл? След като живеем във притчата за жабата и скорпиона. Ето я: Станало наводнение и скорпиона не можел да стигне сухо място. Помолил жабата да го пренесе. Тя, обаче се бояла, да не я ужили. Той много се молил и тя се съгласила. Когато стигнали средата, той я ужилил. Умиращата жаба попитала: Защо? А той отговорил: Не се сдържах. Тя умряла от жилото му, а той се удавил. Има ли печеливш?
Няма да пиша заключение! Знам, че всички сме обречени на удавяне, защото скорпионите не могат да се сдържат! Жалко! Много жалко! На средата сме! Имаме шанс!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
