Каша, ще рече хаос.
Не знам заслужавам ли вашето внимание. Рядко влизам, рядко чета... И все пак, имам нужда от интелигентни хора, с които да споделям. Мисли, чувства, тревоги, мечти... Това е извинение и обяснение защо ви досаждам.
В момента има една главна тема, засягаща света. Корона вируса. Покрай него се дъвчат разни дребни на глед неща, които могат да сринат крехкото ни равновесие. В последните 30 години ние мечтаехме за поне малко спокойствие. Малко сигурност и предвидимост! И, когато се позакрепихме, започнахме да го рушим. Не казвам, че сме цъфнали и вързали. Казвам, че има основа, на която да градим. Нещо, което нямаме, откакто разрушихме старата. А, можехме да я прустроим и надградим. Както направиха други държави. Сега, вместо конструктовизъм, отново деструктивни сили се вихрят. Защо имало мерки срещу вируса! За да не се събират и протестират хората! Знаете, че този вирус се носи по въздуха и няма граници, които да го спрат. Въпрос на време е да дойде и тук. Тогава ще ревнат: зашо? Защо не го предотвратихте? Защо не взехте мерки?! Също, като въздуха и водите! Изсичаше се поголовно! Земята ни остана без бели дробове! Изливаше се и се излива какво ли не в реките! Безнаказано, или със символични глоби. Сега, виновни били бедните, че се топлят с каквото намерят и старите коли. ТЕЦ овете! Все някой! Никога ние! Ние! Сбор от индивиди! Всеки иска удобства, комфорт, лична свобода и сигурност! Няма проблем, ако е за чужда сметка! Когато трябва да се плати сметката, трябва да е някой друг! Можем да гледаме как малтретират някого, но няма да се месим, да не започнат и нас! Безучастно гледаме как се разкостват цели фамилии! Няма проблем! От къде накъде ще имат повече от нас! Но ясно разбираме, че всеки отговаря единствено и само за себе си! Не за брат си, не за братовчеда, или бавачката! Знаем, че всеки от тях си има лични, семейни дела и не е длъжен да ги споделя с роднини и познати! Не може да носи отговорност и за техните действия! Признаваме го, ако се случи на нас! За другите -не! Не го разбирам! Не го приемам! Когато се рушеше старата основа, аз говорех против. Заявяваха, че съм мръсна комунистка и не искам демокрация. Сега пак говоря против деструктовизма. Сега пък съм мръсна бойковистка. Питам чистите: Знаете ли какво искате и как да го постигнете? Когато лодката ви е пробита, а в нея сме всички, какво правите? Затуляте пробойни, или правите нови? Замислям се: Дали не е нужно да обяснявам асоциациите? Има ли смисъл? След като живеем във притчата за жабата и скорпиона. Ето я: Станало наводнение и скорпиона не можел да стигне сухо място. Помолил жабата да го пренесе. Тя, обаче се бояла, да не я ужили. Той много се молил и тя се съгласила. Когато стигнали средата, той я ужилил. Умиращата жаба попитала: Защо? А той отговорил: Не се сдържах. Тя умряла от жилото му, а той се удавил. Има ли печеливш?
Няма да пиша заключение! Знам, че всички сме обречени на удавяне, защото скорпионите не могат да се сдържат! Жалко! Много жалко! На средата сме! Имаме шанс!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Честита Баба Марта на всички откровенци! А, бабите са добри и мъдри! Г-н Василев, много са ни скорпионите. И никой не се сдържа! Та, дори да сме дорасли до нужното ниво на съзнание, а не сме, както отбелязва Валя, умираме на средата. Мъртви няма как да преминем, или пренесем някого. Така че, скорпионите също нямат нужното съзнание. С това никакво съзнание се добрахме до някъде. От тук насетне, скорпионите жилят, или се сдържат. От това зависи много. Но, не се сдържат! Жилят наред! И жаби, и скорпиони! Не ме успокоява факта, че и в другите държави е така! Мисля първо за нашата! Та, мили съфорумци, да ни е яка гърбината и дебела кожата! Белким се опазим от жилата и преминем! За доброто на всички!
-
Такива въпроси ще възникват винаги, докато не се достигне по-различно ниво на съзнание. Не сме го дорасли още.
-
Привет и от мен!
На средата сме, да, но докато стоим кротко, търпим и мълчим, не ще стигнем никога отсрещния бряг, а просто ще бъдем зрители на своята несправедлива съдба. Не бива обаче да се заблуждаваме, че проблемът е само при нас, защото в действителност е общо глобален. Докато продължаваме да се делим на общности, народи и раси, контролът на деструктивните сили е неизбежен, а средствата им безспорно успешни. Липсва ни сила, липсва ни самочувствие, защото позволихме да ценим материалното, а забравихме силата на духовното. Забравихме, че всеки от нас е способен на чудеса, а всички заедно - на безсмъртни и светли дела... -
Привет, Руми! Това не е участ човешка, а низост човешка! Отказ да бъдем хора! Естествено, плащаме си за това. Но, защо обвиняваме други? Нима, ако очерним една фамилия, ако свалим едно правителство, при положение, че не предлагаме решения за проблемите, нещата ще се подобрят? Не! Няма! Благодаря ти Руми! И за коментара, и за любими!
-
Хитрост и алчност човешка...о, участ човешка... тежка!
Поздравления, Марго! -
Младене! Благодаря!
-
Пепи, ти днес си ми като слънце. Целият ми двор огряваш! Благодаря!
-
Закономерна случайност?
Оксиморон - маймуна на трон,
петел кукурига на клон,
Земята уморена,
безсилна, изтощена
с отровени сълзи
плаче и скърби,
хищни птици
грозно грачат,
молебен за прокопсия
оплаквачки мрачни
отправят безспир
към небесния ефир,
агония е, не е орисия...
(по "Герника"
Поздравления за силното есе! -
Иржи, толкова съм уморена от света. От всичко, което виждам. За това и се затварям в себе си. От време на време ми прекипява и също, като скорпиона, не се сдържам. Не мога да приема, че хората са глупави.Няма начин! Тогава защо? Марианка! Не знам дали вирусът е естествен, или изкуствен. Знам, че има много жертви. Аз не мога да загърбя България. Много я обичам. За това не се побирам в кожата си, като гледам как с общи усилия, управляващи, опозиция, народ, бизнес, интелигенция я убиват! В последните няколко години, под предтекст епидемии бяха унищожени кажи-речи всички животновъдства. Тогава беснеех, че вместо карантини и ваксини изтребват. Сега дойде ред на хората. Няма как да ни изтребят! Ох! Толкова неадекватност! Едва ли е случайна!
-
Хубаво и най- вече бунтовно пишеш, Марги, естествено е да ти се иска и да чуеш мнение, а казваш рядко влизаш и рядко четеш....Удоволствието е да го изразиш, но и да разбереш достигнало ли е до нечии сърца...А ще разбереш от коментарите им...А нали и те имат същите желания?...
Есето ти има актуално и стойностно съдържание! Винаги се възхищавам, когато пишеш, защото съм изживяла същите упреци!Дано има повече такива бунтовници, не само на перо!...За всичко си много права, но от моите уста звучи като " от някаква си ретро бабетка...!"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
