Звучи много романтично, нали?! Но това няма да бъде романтична статия. Защото няма нищо романтично в миенето на прозорци, на мръсни чинии, пускането на пералня, простирането на пране, чистенето с прахосмукачка и всички останали, по принцип женски работи, които един мъж върши, когато и защото обича една жена.

Малко ретроспекция. Какво се случи в първи епизод на "Когато един мъж обича една жена"?!...

В първи епизод на "Когато един мъж обича една жена", Жулиета стоеше на малкото балконче, а Ромео ù се обясняваше романтично в любов, редейки слова в стихотворна форма...

Каква романтика, каква любов!

Но това беше в първи епизод.

Тази статия ще опише втори епизод, в който Ромео и Жулиета вече са се оженили и живеят заедно, както милиони други семейства по света. Жулиета вече не стои на балкончето, а пред печката, където готви леща за вечеря. Ромео пък ù помага в домакинската работа и простира изпрани чаршафи.
И въобще не му е до говорене в стихотворна форма...

Това е положението във втори епизод. Това е положението след брака. Романтиката си е романтика, но тя не става за ядене и не простира изпраните чаршафи. Някой друг трябва да свърши тази работа. И защо този някой да не е Ромео, след като в предишния епизод се кълнеше, паднал на колене пред своята Жулиета, че е готов да умре за нея!?... Значи е готов да умре за нея, а не е готов да простре изпраните чаршафи, да пусне една пералня и една прахосмукачка, да измие чиниите...
Е то по-добре да умреш, отколкото да свършиш цялата тази черна работа!

Но когато един мъж обича една жена, той е готов на всичко...

И по тази причина, ето ме мен - Ромео или Петър, както искате ме наречете, във втори епизод на моята любов, в моя брак - простирам изпраните чаршафи. По-точната дума е не - простирам, а - боря се! Защото се боря с един огромен чаршаф, който упорито отказва да се подчини на волята ми и да застане симетрично и естетично на просторното въже. И ту провисва отляво, ту - отдясно. Ту пък се изхлузва целият и се налага да се хвърлям като футболен вратар, за да не падне на земята и както е още влажен, да обере прахта...
И така, накрая - увит като мумия в чаршафа, вече не знам къде се намирам. Навсякъде пред очите си виждам белия цвят на чаршафа, който е полепнал по мен като по тялото на "мис мокра фланелка"!

И ето ме пак мен, Ромео или Петър да пускам прахосмукачката, която фучи като двигател на атакуващ американски бомбардировач... Този път се боря с мокета. Опитвам се да го освободя от прахосмукачката, която хищно го е засмукала. А той, вместо да ми съдейства, се гърчи и изплъзва от ръцете ми, като кокошка, която пърха с криле, преди да я заколят!
И се налага да го гоня из стаята, за да го откъсна от захапката на прахосмукачката...

Ето ме и как мия прозорците отвън, пред смаяните и възмутени погледи на всички мъже-комшии, за които е истински позор един мъж да прави това. То си е женска работа! И ако техните жени ме видят как мия, може да се сетят да поискат същото и от своите мъже... Това вече е лош пример. Подривна дейност! Подриваща основите на патриархалната ценностна система...

Юда! Да се линчува!
Но Юда, Ромео или Петър не се отказва и отива да мие мръсните чинии от обяда. Мазни, с дъх на тежка запръжка, изцапани с лютеница и остатъци от туршия... Чиния след чиния, нямащи край, сякаш извират! Хлъзгави, изплъзват се от пръстите и падат с трясък. Звънят лъжици, вилици, чаши - симфония от хаотични звуци, сред които се чува нежния глас на Жулиета: "Благодаря ти за помощта!"...

Ето за това е всичко. За това толкова кратко, но достатъчно "Благодаря ти за помощта!". Заради което Ромео е готов дори да умре за своята Жулиета. Да умре в епична битка с изпрания чаршаф, с хищната прахосмукачка, с озлобените съседи, с чиниите, вилиците и лъжиците. Да умре за своята любов, без захаросана романтика и без героични холивудски пози. Да умре съвсем обикновено, тривиално и скучно дори... Но достойно!

Защото, когато един мъж обича една жена, той винаги ще живее и умре достойно!