14 окт. 2018 г., 12:35

Когато си на 30

Эссе

1.8K 6 9

Когато си на 30

Уморил си се от кръчми.
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка.
"Мъжете" им - от четвърт!
Прибираш се сам - без да имаш нужда от компания.
Ключовете хвърляш на шкафа.
Свикнал да не се задържаш, изуваш обувките - пръсти в пета.
Прескачаш очите в огледалото,
Хапваш банан от празния хладилник.
Усмихваш се на иронията, после се хилиш сам с пълна уста.
Допуши ти се, а не пушиш.
Само димът те омагьосва - далече, далече...
Лягаш...
Делириум.
Адски е хубаво да се събуждаш сам и свободен в неделя сутрин.
- Така е - потвърждава главния мозък
- И въпреки това е хладно - въздъхва сърцето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kokolinna (Каролина Ташкова)

Много добро

2020-05-12T13:07:45+03:00
LiaNik (И.К.)

Талант за кратки есета, но с точно подбраните думи. Поздравления и от мен!

2018-10-16T15:39:29+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Хубаво е!
Поздравления, Филип!

2018-10-15T19:37:49+03:00
ГаляБорисова (Галя Борисова)

Страхотно есе! Адмирации!
Да, да не беше цензурата на сърцето с мозъка по-лесно щеше да се живее: факти, цифри, логика...все някак ще го докараш до полезно умозаключение... Обаче обади ли се сърцето – трудно ще го излъжеш, може, ама не за дълго, защото, както много добре знаем “ Някой ден сърцето ще те съди за това, зат’ва че много си го лъгал…“ Както пее Милена Славова в култовия хит „Истина“ .

2018-10-15T17:25:11+03:00
kalli (Даниела Паскова)

Толкова малко думи, а колко много казано... Хареса ми много. Поздравления.

2018-10-14T23:07:23+03:00