14.10.2018 г., 12:35 ч.

Когато си на 30 

  Есета
1372 6 9

Когато си на 30

Уморил си се от кръчми.
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка.
"Мъжете" им - от четвърт!
Прибираш се сам - без да имаш нужда от компания.
Ключовете хвърляш на шкафа.
Свикнал да не се задържаш, изуваш обувките - пръсти в пета.
Прескачаш очите в огледалото,
Хапваш банан от празния хладилник.
Усмихваш се на иронията, после се хилиш сам с пълна уста.
Допуши ти се, а не пушиш.
Само димът те омагьосва - далече, далече...
Лягаш...
Делириум.
Адски е хубаво да се събуждаш сам и свободен в неделя сутрин.
- Така е - потвърждава главния мозък
- И въпреки това е хладно - въздъхва сърцето...

 

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добро
  • Талант за кратки есета, но с точно подбраните думи. Поздравления и от мен!
  • Хубаво е!
    Поздравления, Филип!
  • Страхотно есе! Адмирации!
    Да, да не беше цензурата на сърцето с мозъка по-лесно щеше да се живее: факти, цифри, логика...все някак ще го докараш до полезно умозаключение... Обаче обади ли се сърцето – трудно ще го излъжеш, може, ама не за дълго, защото, както много добре знаем “ Някой ден сърцето ще те съди за това, зат’ва че много си го лъгал…“ Както пее Милена Славова в култовия хит „Истина“ .
  • Толкова малко думи, а колко много казано... Хареса ми много. Поздравления.
  • Определено ти се удава кратката проза.
  • Много е добро, Филипе.
    Поздрави!
  • Така е , сърцето най-добре знае...Поздравления, Филип!
  • Впечатляващо е умението ти да вакумираш огромности превръщайки ги в малко бисерче
Предложения
: ??:??