Когато си на 30
Когато си на 30
Уморил си се от кръчми.
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка.
"Мъжете" им - от четвърт!
Прибираш се сам - без да имаш нужда от компания.
Ключовете хвърляш на шкафа.
Свикнал да не се задържаш, изуваш обувките - пръсти в пета.
Прескачаш очите в огледалото,
Хапваш банан от празния хладилник.
Усмихваш се на иронията, после се хилиш сам с пълна уста.
Допуши ти се, а не пушиш.
Само димът те омагьосва - далече, далече...
Лягаш...
Делириум.
Адски е хубаво да се събуждаш сам и свободен в неделя сутрин.
- Така е - потвърждава главния мозък
- И въпреки това е хладно - въздъхва сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Филипов Всички права запазени
