Понякога е трудно да започнеш. От много време имам желанието да напиша песен за
Коледа, но... уви липсва ми нагласата за това. Насила хубост не става – така казват. А Коледната
песен трябва да е хубава. Нали Коледата е най-светлия християнски празник? Нали на нея
празнуваме рождението на една нова надежда?
Надежда за какво? Две хиляди години след Христа възрастни жени стоят в най-големия
студ пред най-големия български храм и с цветята, които продават (колко струва ли – колкото
дадеш!) се мъчат да събудят мъничко солидарност. Не! Мъчат се да оцелеят. Също като онези
другите, които стоят на ъглите и немощно се молят за малко хляб... или пък те спират на
улицата и в отчаянието си започват да плачат.
Надежда за кого? За хилядите болни, които ще умрат, защото нямат пари? Всеки ден
виждаш някой от тях по някоя телевизия да апелира към прословутото милосърдие на
българина. На кого? На онзи, който с удоволствие харчи парите си, за да изгони поредния ...