Hair.....

...“ Какво ще излезе, когато на едно място се съберат двама никому неизвестни актьори (Джеръм Рани и Джеймс Рейдоу) и един още по-неизвестен църковен музикант (Галт Макдърмът)? И не само се съберат, но седнат заедно да правят музика? Светът получи отговор на този въпрос на 29 април 1969 година: Тогава се ражда най-успешният мюзикъл на всички времена: „Коса”...

И прослушах един двоен албум.

Както се полага. С огромните слушалки и грамофон с обикновена доза. Дори нямаше и обособена кабинка за това...Направо на щанда. Керамичните дози все още не бяха измислени.

И останах потресен.

Автор на това велико произведение беше някой си Галт Макдърмът- никому неизвестен композитор и църковен протестантски музикант.

Купих плочата. И след  това изгледах филма. Създаден години по-късно. Когато мъртвата хватка на „победилия социализъм“ се беше поразхлабила... Режисиран от забележителния Милош Форман и изигран от още по-забележителни актьори. Няма да се спирам на образа, пресъздаден от Джон Савидж /Клод Буковски/ и останалите персонажи.

Промъкнах плочата с премерен риск  през доста митнически проверки безпроблемно. В онези години вноса на „упадъчна“ музика и литература се наказваше безкомпромисно.

Слушането на западната „упадъчна“ музика и четенето на „не по-малко упадъчната“ литература, слушането на „забранени“ радиостанции, неволните контакти с чужденци  се считаха за сериозно престъпление...

 Албумът се завъртя...На 33 оборота. Марката на грамофоните нямаше никакво значение. Предаван тайно от ръка на ръка...Издраскан, пукащ, прескачащ...

Велико!! Неповторимо! И незабравимо!

Докато се изтърка до степен, в която не издаваше звук. Остана усещането за безизходица. И на скрита неприязън към „ картонената“ нация -  без хилядолетна история, съставена от емигранти, престъпници, каторжници, неудачници и авантюристи, събрани от най-тъмните географски ширини, търсещи реализация на мечтите си.  Нация, причинила толкова нещастия по света. Нация - имаща претенции за величие и непобедимост.  Унищожила милиони невинни. И претендираща за световно господство...

Но филмът казва още повече. И показва безсмислието и хаоса, в които живеем.

Някои от вас ще кажат – и в хаоса има известен порядък. Но този порядък не бива да се крепи върху щика на пушката, напалма, бомбените килими или картечния и оръдеен огън...

Оставете мислещите нормални хора сами да определят приятелите и враговете си!

Оставете ги сами да определят собственото си настояще и бъдеще!!

И това на поколенията си!

Нека има слънчева светлина!!! През Атлантическия океан!!!

Колкото утопично и наивно да звучи!

Юни, 2015 год.

София/България