"Коса"
-
Hair.....
...“ Какво ще излезе, когато на едно място се съберат двама никому неизвестни актьори (Джеръм Рани и Джеймс Рейдоу) и един още по-неизвестен църковен музикант (Галт Макдърмът)? И не само се съберат, но седнат заедно да правят музика? Светът получи отговор на този въпрос на 29 април 1969 година: Тогава се ражда най-успешният мюзикъл на всички времена: „Коса”...
-
Преди доста десетилетия като студент попаднах в един супермаркет случайно на щанд с грамофонни плочи. Тогава плочи се продаваха и в универсалните магазини. Беше някъде на Запад. Където ограничения в избора, цената, стила, посланията, изпълнителите и каквото се сетите нямаше...Не съм заклет меломан. Но обложката ми направи силно впечатление...И прослушах един двоен албум.
Както се полага. С огромните слушалки и грамофон с обикновена доза. Дори нямаше и обособена кабинка за това...Направо на щанда. Керамичните дози все още не бяха измислени.
И останах потресен.
Автор на това велико произведение беше някой си Галт Макдърмът- никому неизвестен композитор и църковен протестантски музикант.
Купих плочата. И след това изгледах филма. Създаден години по-късно. Когато мъртвата хватка на „победилия социализъм“ се беше поразхлабила... Режисиран от забележителния Милош Форман и изигран от още по-забележителни актьори. Няма да се спирам на образа, пресъздаден от Джон Савидж /Клод Буковски/ и останалите персонажи.
-
Ще се спра на безсмислието на всяка една война. Водена, предстояща, незавършена, загубена, или спечелена, във всички краища на света. Война, в която приятели спасяват неприятели и обратно, силни побеждават слаби и обратното, бащи стрелят срещу синове и обратното, където саможертвата се счита за лудост, а дрогата за привилегия...Промъкнах плочата с премерен риск през доста митнически проверки безпроблемно. В онези години вноса на „упадъчна“ музика и литература се наказваше безкомпромисно.
Слушането на западната „упадъчна“ музика и четенето на „не по-малко упадъчната“ литература, слушането на „забранени“ радиостанции, неволните контакти с чужденци се считаха за сериозно престъпление...
Албумът се завъртя...На 33 оборота. Марката на грамофоните нямаше никакво значение. Предаван тайно от ръка на ръка...Издраскан, пукащ, прескачащ...
Велико!! Неповторимо! И незабравимо!
Докато се изтърка до степен, в която не издаваше звук. Остана усещането за безизходица. И на скрита неприязън към „ картонената“ нация - без хилядолетна история, съставена от емигранти, престъпници, каторжници, неудачници и авантюристи, събрани от най-тъмните географски ширини, търсещи реализация на мечтите си. Нация, причинила толкова нещастия по света. Нация - имаща претенции за величие и непобедимост. Унищожила милиони невинни. И претендираща за световно господство...
-
Не съм националист. Но ненавиждам военното присъствие във всичките му „хуманитарни“ и „демократични“ подбуди в страни, устоящи на хиляди километри от родната. Ненавиждам и униформените и въоръжени до зъби колони от наивни, млади и непокварени все още мъже да маршируват покорно и с промити мозъци към черните търбуси на транспортните самолети, отвеждащи ги на никому ненужни „мисии“ на другия край на света. Мисии, в които дългата и безмилостна ръка на „Оная-черната с косата“ жъне наред...Без значение цвета на кожата, очите, вероизповеданието и ценностите, които притежаваш и изповядваш. Мисии, в които „изпратените“ с лъснатите си до блясък военни обувки стъпкват в калта стремежите и желанията на обикновените хора, налагайки им „цивилизационни демократични ценности“, които те не желаят. Мисии, в които „изпращачите“ седят удобно в скъпите си кресла и луксозни кабинети, пушат кубински пури, пият отлежало уиски и заобиколени от силиконови секретарки се радват на собственото си временно благополучие и набъбващите банкови сметки. И с ехидни усмивки на страданието на милиони... -
Мюзикълът казва доста.Но филмът казва още повече. И показва безсмислието и хаоса, в които живеем.
Някои от вас ще кажат – и в хаоса има известен порядък. Но този порядък не бива да се крепи върху щика на пушката, напалма, бомбените килими или картечния и оръдеен огън...
-
НЕуважаеми „изпращачи“!!!!!Оставете мислещите нормални хора сами да определят приятелите и враговете си!
Оставете ги сами да определят собственото си настояще и бъдеще!!
И това на поколенията си!
Нека има слънчева светлина!!! През Атлантическия океан!!!
Колкото утопично и наивно да звучи!
Юни, 2015 год.
София/България
© Dimitar Ikimov All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Гледал съм филма на киноекран, имаше такъв период , е,бяхме деца и не разбирахме антивоенната нотка,... наслаждавахме се на музиката ...сега .понякога без да се осетя си тананикам мелодията
-
Велик филм! Сцената, в която като черна гробовна утроба самолетът поглъща войниците така се е запечатала в главата ми, толкова силна!
-
благодаря за коментара Христо! за Бродуей нямам информация, но може би има частица истина...там всичко е възможно...
-
Браво! Даааа, слушал съм музиката, гледал съм и филма. Финала му беше силно драматичен и въздействащ (едва ли ще издам много и ще разваля удоволствието на някой, който досега не го е изгледал, ама накрая главния герой умира- в идиотската война на алчните и мазни войнолюбци/властолюбци). А някъде бях чел (не знам доколко е вярно), че при премиерните представления на мюзикъла на Бродуей актрисите и актьорите са играели чисто голи
.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
