Политиката не е сред нещата, които харесвам. Тя не е в центъра на вниманието ми никога. Но политиката е отражение на обществени процеси. А обществените процеси са отражение на случващото се в душевността.
Обездушаване, житейски цинизъм, неравноправие, неуважение към другостта в нейното право да отговаря на доброто с добро, на обидата с обида, на унижението с унижение. Все отговори на дълго пропагандираните в официални европейски и световни документи понятия като етническа и културна идентичност, мултикултуралност, свобода на словото, равноправие на различните религиозни общности и прочие пожелания, които не виждам как ще се сбъднат.
Случващото се сега ме кара да мисля, че България все пак не се е опазила от световните процеси. Използвам думата "опазила", защото те не са позитивни. Не са онова добро, което ни се искаше да очакваме. Разширение на съзнанието, толерантност към другостта, които да донесат мир и любов, един общ за цялото човечество идеал. Нищо подобно не се случва. Случват с ...