Космополитизмът или невъзможната толерантност
Политиката не е сред нещата, които харесвам. Тя не е в центъра на вниманието ми никога. Но политиката е отражение на обществени процеси. А обществените процеси са отражение на случващото се в душевността.
Обездушаване, житейски цинизъм, неравноправие, неуважение към другостта в нейното право да отговаря на доброто с добро, на обидата с обида, на унижението с унижение. Все отговори на дълго пропагандираните в официални европейски и световни документи понятия като етническа и културна идентичност, мултикултуралност, свобода на словото, равноправие на различните религиозни общности и прочие пожелания, които не виждам как ще се сбъднат.
Случващото се сега ме кара да мисля, че България все пак не се е опазила от световните процеси. Използвам думата "опазила", защото те не са позитивни. Не са онова добро, което ни се искаше да очакваме. Разширение на съзнанието, толерантност към другостта, които да донесат мир и любов, един общ за цялото човечество идеал. Нищо подобно не се случва. Случват се омразата и нетърпимостта. Към всичко различно.
От известно време имам чувството, че нещо се повтаря. Сякаш се озовах обратно в 15 век. Не изгубихме ли правия път, загърбвайки здравите основи на народностната идентичност - етническа, религиозна?! Не се ли разпростряхме твърде надалеч, за да загубим очертанията на собствените си добродетели, сега размити в кашата на бездушието и егоизма?! Май нещо такова виждам напоследък. Наистина започнахме да се обезличаваме. Да се превръщаме в същества, обитаващи територии, не само външно. И това не се отнася само до нас, българите. Това е за всички човеци. Особено за тези, които смятат себе си за част от цивилизацията. Започнахме да показваме нещо друго. И това е другото, тъмното ни лице, циментирало се дълго време под маската на прокламирани общочовешки ценности.
След така наречената сексуална революция и хипи движението, Европа и светът се заситиха с ценности и понятия от Изтока, от една екзотична, но явно твърде зле разбрана от нас култура. Ние не я познаваме в нейната дълбочина, затова я копираме повърхностно и неточно. До степен на подигравка не само с нейната различност, но и със самите нас като човешки същества.
Това, което пиша, може да изглежда странно. То е провокирано не само от случващото се във Франция сега. Не само от поредните опити за насаждане на войнстващ национализъм. Не само от ставащите все повече екзекуции, снимките от които би трябвало да отвращават, вместо да предизвикват интерес, подобен на този при гледането на поредния екшън. Но това, което се случва, не са екшън филми! Това са човешки съдби. Съдбите на християни, мюсюлмани, будисти, хиндуисти, атеисти. Преди всичко, съдби на хора.
© Нели Дерали Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Порчев /извинявам се Из, че отговарям, но има реплика към мен/, нали ти е ясно, че над вируси-убийци се работи във всяка секретна военна лаборатория. Да не мислиш, че СПИН и ЕБОЛА се пръкнаха случайно. Дано не изпуснат случайно /или нарочно/ нещо още по-страшно от онова, което убива марсианците на Уелс. Не забравяй, че се работи и то с голям успех и над нанотехнологиите. А те до какво водят - бедна ни е фантазията, а и на самите специалисти експериментатори. Така, че в най-скоро време Марс може да се окаже значително по-безопасно място от Земята, където, уж, сме си у дома.
-
Ако паметта ми не ми изневерява, Порчев /защото съм чел "Война на световете" за последен път в юношеска възраст/, не загиваха ли марсианците, след своята инвазия на Земята, покосени от земни микроорганизми /например вируси-убийци/? Имах предвид, че както марсианците загиват от неизвестни микроорганизми, същото може да се случи и с човешкия род.
П.С. Когато задаваш въпрос по културен начин, аз ще ти отговоря, но мразя невъзпитаното обругаване и груповото нахвърляне върху мен. И ще ти кажа още нещо. Ако аз напусна този сайт, ще ти стане много скучно. Няма да намериш с кого да обменяш сериозни мисли. Помисли върху това.
Режеш сам клона върху който си седнал. Защото аз наистина мога да взема решение да напусна сайта. Ала едва тогава ще разбереш точното значение на понятието интелектуален вакуум. -
Благодаря ти, Мисана, за този коментар, който отново ме провокира към размисъл.
За мен човекът като такъв страда от криза на идентичността. Какво имам предвид? С моя приятелка културолог дискутираме напоследък нещо, на което май не се обръща внимание. Обърнали сме поглед само към един малък отрязък от човешкото развитие като цивилизация, като че ли включващ само периода от края на 19 век досега. Това не може да ни даде вярната оценка за това какво се случва с отделния човек, а оттам и с обществото, с цивилизацията като цяло.
Преди всичко има криза на ценностите. Тази криза започва още, забележи, с Френската революция от 1789 г., при която обезумелият и неграмотен народ започва своя акт на десакрализация на властта, на държавническия модел, а оттам и на самия човек.
Нека си спомним, че в миналото царете са имали власт, дадена от Бога, това означава само едно - те са били жреци. Това се отнася в особена степен за древноперсийските и юдейски царе, за фараоните преди тях. Това обаче като че ли се забравя. Наследяването по кръв, за което се загатва и в легендата за Светия граал, остава встрани от човешкото внимание. С други думи генетичните предпоставки имат голяма роля, да не кажа решаваща в това какъв ще бъде един човек, колкото на мнозина да не се иска да е така. Ако родителите или един родител има висок коефициент на интелигентност, няма как децата му да са с други дадености. Въпросът е разбира се какво ще правят с това. Но фактите са си факти.
Какво означава криза на идентичността, какво означава криза на ценностите? Красотата, префиненият човешки интелект, благородството, доблестта отдавна не са ценности. Ценност е единствено прокламираният равен старт, но такъв не съществува. Оттам следват милиони трагични човешки съдби. Темата е много дълга и няма как сега да изложа в дълбочина тезата си. Само нахвърлям размишления.
Основното е, че поставайки човека в центъра, издигайки човешката природа до ранга на самодостатъчността, подменяйки с нея понятието Бог и Идеал, човечеството се превръща в един консуматор, в едно социално животно. Защото човек е така устроен - той е с две природи - физическа и духовна. Това се забравя. Когато физическата бъде издигната в култ, нещо на което ставаме свидетели вече векове от въпросната революция насам, нищо добро не може да се очаква. Живеем във време на краен егоизъм и опитите да се говори за общ идеал и за общо Добро са само опити да се припомни, че физическият свят би трябвало да бъде само инструмент за изявата на Духа, на Идеала. Ние виждаме, че когато липсва идеал, липсва и всякаква хуманност. И дори някъде да бъде засвидетелствана, то това е лицемерие. Но темата е наистина много дълга.
Благодаря за този коментар, Ирен! Добре сте разбрали тезата ми, въпреки че съм я изложила достатъчно извън и встрани от контекста на събитията.
Някои забравят, че разстреляните похитители също са хора, които също имат близки. Те също са хора! Кой скърби за тях?! Това означава само едно - няма равнопоставеност на човешките животи. Явно някъде надълбоко остава идеята, че има втора ръка хора, че и трета. Имаше публикации във Фейсбук, припомнящи за жертвите, дадени от България покрай този културен феномен. Защото феноменът е културен - той е феномен на криза на идентичността и ценностната система у всички нас, независимо от това дали се чувстваме религиозно принадлежни или не. Ние сме възпитани в определен дух, в определена религия, но не само, ние сме възпитани, че сме част от нещо, което сега се разпада. Неговите граници се размиват. Това винаги води до контрареакция, нещо за което пише и Мисана в коментара си. Но няма втора и трета ръка хора! Всички хора заслужават живот, достоен живот, независимо от расата, религиозната си принадлежност, независимо от убежденията си. Позицията на Европа с нейните харти изглежда като крайно лицемерие. За това става въпрос. Тя е либерална само външно, но хората, работещи в чужда по-силно развита икономически страна са третирани като втора и трета ръка хора. Те не са равнопоставени никога. И ние знаем това, но си мълчим и се надяваме, че не е вярно... Това унижава, това обижда, това създава конфликт на идентичността. Защото на всичкото отгоре тази цивилизована Европа се кичи с понятия и ценности, с екзотиката на Изтока. Текат семинари непрекъснато, чиито основни тези са заимствани от източните философии. Но кой европеец или американец смята за равни придошлите - китайци, японци, индийци, араби, дори и евреите... Никой! Нима българите са смятани за равнопоставени?! Разбира се, че не. Това ражда криза на идентичността, на ценностите. Ражда и една съвсем оправдана агресия. А когато се стигне и до унижаване на достойнството, до подигравки като последствие от самомнението на някои, че са първа ръка, тогава се случва това, на което все по-често ставаме свидетели... -
"Толерантност" - всеки търси по отношение на своите възгледи, но той толерантен ли е ? Поздравление за позицията.
"Излиза, че свободата на изразяване означава, че НЯМАТЕ правото да НЕ ви обидят." - http://glasove.com/interviuta/46588-ne-teroristichen-akt-a-otmyshtenie - може да представлява интерес. -
Благодаря ти, Из, за това великолепно есе и споделените в него ценни размишления. Оценявам го най-високо и те поздравявам!
В този ред на мисли, искам и аз да споделя някои свои виждания по темата, повдигната от теб.
Много нестандартен и същностен размисъл, демонстрираш. Провокиран е от конкретните събития във Франция, но търси границите на една общовалидност на заключенията. Да, наистина - накъде се е запътил човешкият род? Ако той не загине от войни, глобални катаклизми, изчерпване на енергийните ресурси или вируси - убиици, като от романа на Хърбърт Уелс "Война на световете", или от неизвестен засега фактор "Х", преждевременно, а продължава да се развива, при това, да кажем, благоденстващо, до каква трансформация ще достигне. Това е общата насока, в която аз разбрах, за себе си, авторското дирене. Да не забравяме, че живеем в свят, една от целите на който е глобализма. Това е вид центростремително движение. Заместване на голямото многообразие на света с неговия център на масите, или казано по-простичко с неговия център на тежестта. Но всяко центростремително движение ражда своята центробежна реакция, на основата на знаменития Нютонов принцип - "На всяко действие следва противодействие, с равна сила и в обратна посока." Тези събития, които напоследък разтърсват света, под формата на арабска пролет, на войнстващи форми на тероризъм - масов и повсеместен, не са ли именно центробежният отговор на центростремителната глобализация? Колкото и да психологизира нещата и да ги разглежда на културно-демографска основа, човешкото развитие не може да избегне действито на най-общите физични принципи и тяхното проявление. Те са ейдосите на Платон, а техните сенки /от прочутия му пример с пещерата/ са събитията, на които ставаме свидетели по целия свят - феноменологията на човека в условията на политическата конюктура. Събитията във Франция, според мен, са само един от многобройните частни случаи , явяващи се потвърждение на казаното.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
