31 авг. 2007 г., 19:21

Краят

1.4K 2 0
Ще ме търсиш навсякъде. Ден и нощ, но няма да ме намериш.
Когато аз те исках, не ми обърна внимание. Сега вече не те искам. Любовта ми умря.
Не знам кой точно е виновен... Може би аз, защото хранех напразни надежди, че ще се обадиш, че ще дойдеш да ме видиш, както обеща. Ти ту ме харесваше, ту ме отбягваше.
Не разбирах, но го търпях. Бях търпелива и наивна, дори глупаво наивна в някои моменти.
Губех време, нерви и сълзи. Чудя, се защо, след като така и не се обади, нито дойде да ме видиш.
Дано не постъпя втори път така.
Да се доверявам сляпо на някой. Да чакам и да вярвам. Защото не искам да ме използват, да ми се смеят в лицето.
Повече няма да го правя.
Обещавам ти!
СБОГОМ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александрина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...