Aug 31, 2007, 7:21 PM

Краят

  Essays
1.4K 2 0
Ще ме търсиш навсякъде. Ден и нощ, но няма да ме намериш.
Когато аз те исках, не ми обърна внимание. Сега вече не те искам. Любовта ми умря.
Не знам кой точно е виновен... Може би аз, защото хранех напразни надежди, че ще се обадиш, че ще дойдеш да ме видиш, както обеща. Ти ту ме харесваше, ту ме отбягваше.
Не разбирах, но го търпях. Бях търпелива и наивна, дори глупаво наивна в някои моменти.
Губех време, нерви и сълзи. Чудя, се защо, след като така и не се обади, нито дойде да ме видиш.
Дано не постъпя втори път така.
Да се доверявам сляпо на някой. Да чакам и да вярвам. Защото не искам да ме използват, да ми се смеят в лицето.
Повече няма да го правя.
Обещавам ти!
СБОГОМ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...