Лежиш на земята, чакайки слънцето да изгрее.
Усещаш само хладните капки по тревата, които те обгръщат с всичкия позитивизъм на света.
Цял ден... минава само докато се отпускаш в безкрая. Без проблеми, без хора, без нищо...
Денят минава бързо... предвестник на нощта. Денят, изпълнен с толкова енергия сякаш съществува само, за да съжаляваш, че е отминал и че отново идва тъмната страна - вечерта, която те разбива. ..
Границите на емоциите се борят една с друга като вълните в най-бурните морски дни. Борят се, за да постигнат своето... или да те върнат към веселата зелена история, в която се къпеш в росата и забравяш за обграждащия свят, или да се прехвърлиш директно в реалността, където песимистичното слънце дори не изгрява, където вместо розово и зелено виждаш само сиво... черно няма даже, няма цвят.
Да чуваш крясъците на вечно изпълнените с проблеми хора, които сякаш не искат да приемат, това, че животът е хубав само ако си го направиш...
А емоциите продължават да се борят... и както оча ...