Където песимистичното слънце дори не изгрява

       Лежиш на земята, чакайки слънцето да изгрее.

       Усещаш само хладните капки по тревата, които те обгръщат с всичкия позитивизъм на света.

      Цял ден... минава само докато се отпускаш в безкрая. Без проблеми, без хора, без нищо...

       Денят минава бързо... предвестник на нощта. Денят, изпълнен с толкова енергия сякаш съществува само, за да съжаляваш, че е отминал и че отново идва тъмната страна - вечерта, която те разбива. ..

      Границите на емоциите се борят една с друга като вълните в най-бурните морски дни. Борят се, за да постигнат своето... или да те върнат към веселата зелена история, в която се къпеш в росата и забравяш за обграждащия свят, или да се прехвърлиш директно в реалността, където песимистичното слънце дори не изгрява, където вместо розово и зелено виждаш само сиво... черно няма даже, няма цвят.

     Да чуваш крясъците на вечно изпълнените с проблеми хора, които сякаш не искат да приемат, това, че животът е хубав само ако си го направиш...

    А емоциите продължават да се борят... и както очакваш, а не както е във фантазиите, тъмната странна надделява, за да възцари отново смут в обикновения и простичък човешки живот...

    Разбираш, че те очаква грозната тъмна вселена, в която обикаляйки около теб, всички хора, вървящи сякаш по орбитите на планетите, строго определените си пътища, в забързаното отегчително ежедневие, никой не забелязва същественото.

    Същественото, явно невидимо за отчаяните очи на страдащите хора, на които им трябва просто една усмивка...

     И съдбата ти да си част от този кръговрат, толкова ненужен и съсипващ, те кара да се примириш, че да оцелееш в такъв живот, трябва да играеш играта, да бъдеш лош, да се отнасяш с всичко, така както заслужава... да си кажеш "майната му на оптимизма..." .

     Лежиш на земята докато наоколо е тъмно... гледаш звездите, които се подчиняват на луната като на някаква царица... И разбира се. Разбира се, че това не е по силите ти. Да пренебрегнеш себе си, за да оцелееш. Естествено! Предпочиташ да се откажеш от всичката тази абсурдна игра на нерви, в която в крайна сметка всички са загубили... И единственото правилно решение е това. Да кажеш СБОГОМ.