Как ми се искаше, да живея във време в което няма интернет, няма социални мрежи! Време в което ги няма модерните телефони, лаптопи, таблети и всякакви други модерни технологии! Света не забелязва ли колко е погълнат от всички тези придобивки на модернизирането съвремие? Не вижда ли, как хората пропускат красивите моменти, докато са забили глава в телефона, за да отговорят на поредното съобщение или, за да проверят колко харесвания имат във фейсбука? Не виждат ли, че чрез социалните мрежи, нямат време да проведат истински разговор - разговор, който се води лице в лице. А не чрез чатове с изпращане на емотиконите в знак на емоция, която чувстваш! Хората не жадуват ли да общуват? Не искат ли да провеждат разговор, чрез който можеш да усетиш човека? Разговор чрез който, можеш да видиш и попиеш всяка емоция от другата страна, разговор, който те оживява и те кара да задаваш нови и нови теми, чрез които да откривате общите си черти и да не забелязвате как времето минава! Това за мен е истински разговор!
Това е само едни малък пример който показва, как ние хората навлизаме все повече и повече в онлайн пространство от колко в реалното време! Пример който показва, как губим от реалността, сложили маски на самоувереност. Защото в онлайн пространството е лесно да си сложиш всякаква маска!
Не случайно Екзюпери е казал -
"Най-големият лукс в света - това е красотата на човешкото общуване."
Не трябва да губим тази красота, защото тя ни отличава! Ние хората сме венеца на творението и чрез общуването показваме нашата позиция, нашата мисъл и нашият глас! Глас, който трябва да бъде чут!
© Веселина Станишева Все права защищены