Любов...Изкушение...Грях... Така са наредени нещата в нашия живот! Всичко се свежда до него, до грехът, защото забранения плод е най – вкусен и примамлив ... 

Любовта – това свято явление, което ти влиза под кожата без дори да подозираш и с най – голямото си нахалство води със себе си своите приятелки – Изкушението и Греха! Ето как се случва това:

Любовта е безформено и вселяващо се в теб създание, което след себе си оставя огромни щети. Тя е една божествено – красива природна стихия, която те обладава,най – безцеремонно влиза в сърцето ти и си го присвоява без дори да подозираш, толкова нежно, толкова приятно ...

И какво следва? Някой слънчев ден (който настъпва много скоро) идва и нейната приятелка – Изкушение!

Тя завладява мислите ти, разбужда всички чувства и емоции в теб и не ти дава спокойствие ден и нощ... Тя те кара да видиш, да търсиш скритото, да усетиш плътското и реалното, подтиква те да забравиш и загърбиш всичко и всички и тогава Греха влиза с взлом в душата ти, затваря разума в клетка някъде далеч от случващото се в теб и те кара да освободиш истинското си Аз, инстинктите, скритата сила ... и докосваш същността й – съгрешаваш (сладко, но забранено)...

А дали е лошо? Дали точно това не е щастието – да изпиташ трите неща:

Любовта, завладяваща сърцето ти;

Изкушението, завладяващо мислите ти и Греха, подтискащ и превземащ разума ти???

Нали все пак любовта лежи в дъното на всичко това?!

Според мен нищо не е грях щом се желае и от двете страни. Всичко е позволено стига да е в името на любовта! Нима е грях любовта, нима е грях да обичаме?!...