Любовни наркотици
Любовни наркотици
Странно нещо е любовта… Стремиш се цял живот неистово към нея… Когато я няма, усещаш с цялата си душа изпълващата те празнота, мъка… Изпитваш почти физическа болка, когато е несподелена, загубена… Екзалтираш се от щастие, когато си влюбен, обичаш… Фаворитизираш, боготвориш друго човешко същество…
Все едни такива състояния на физиката и психиката, които те хвърлят от едната крайност в другата. Защо се получава така? Дали защото хората сме толкова самотни човеци, че всеки допир до друго човешко създание ни кара да дишаме, да се усещаме живи и зависещи от някого?! И защо трябва да изпитваме тази почти наркотична зависимост от любов, и когато не я получаваме в краткия си жизнен път, сме неудовлетворени, нещастни, изгубени и търсещи втори шанс, който никога не получаваме?! Въпроси и още въпроси…Стига!
Искам да знам, че там някъде, някой е създаден за мен, диша и живее за мен, сутрините му започват с мисълта за мен, вечер ме сънува и бленува, търси ме, чака ме, иска ме, представя си как ще умрем заедно и ще продължим заедно в другия живот… Искам допир на длан в длан, искам мирис на кожа, искам да умирам от любов и всеки път да се прераждам… Искам!
Искам изпепеляваща любовна дрога! Да я погълна наведнъж, да потече смразяващо любовно във вените ми и завинаги да остана в това транс-състояние на любов, до края…
Без да завися от друго човешко същество! Искам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Манипулирам Все права защищены
