Любовни наркотици
Любовни наркотици
Странно нещо е любовта… Стремиш се цял живот неистово към нея… Когато я няма, усещаш с цялата си душа изпълващата те празнота, мъка… Изпитваш почти физическа болка, когато е несподелена, загубена… Екзалтираш се от щастие, когато си влюбен, обичаш… Фаворитизираш, боготвориш друго човешко същество…
Все едни такива състояния на физиката и психиката, които те хвърлят от едната крайност в другата. Защо се получава така? Дали защото хората сме толкова самотни човеци, че всеки допир до друго човешко създание ни кара да дишаме, да се усещаме живи и зависещи от някого?! И защо трябва да изпитваме тази почти наркотична зависимост от любов, и когато не я получаваме в краткия си жизнен път, сме неудовлетворени, нещастни, изгубени и търсещи втори шанс, който никога не получаваме?! Въпроси и още въпроси…Стига!
Искам да знам, че там някъде, някой е създаден за мен, диша и живее за мен, сутрините му започват с мисълта за мен, вечер ме сънува и бленува, търси ме, чака ме, иска ме, представя си как ще умрем заедно и ще продължим заедно в другия живот… Искам допир на длан в длан, искам мирис на кожа, искам да умирам от любов и всеки път да се прераждам… Искам!
Искам изпепеляваща любовна дрога! Да я погълна наведнъж, да потече смразяващо любовно във вените ми и завинаги да остана в това транс-състояние на любов, до края…
Без да завися от друго човешко същество! Искам!
© Манипулирам All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Да обичаш някого, без да си зависим от него?" - може ... защо да не може... Всъщност е прекрасно, когато хората повече се обичат, отколкото се нуждаят един от друг. И това може да е лесно с приятели, даца, родители, братя, сестри, но... сякаш е трудно когато е намесена и страст.
-
Благодаря на всички зависещи и независещи от любовта
-
Браво, М.!
Искрено и въздействащо есе!!! Абе, чудесно е!
Поздрави!!! -
Странно нещо е любовта ! Истина и болка е !
-
Аплодисменти!
-
Анабел, това е висш пилотаж. Малко хора достигат до това ниво, може би те са истинските луди щастливци! Ще ме научиш, нали?!
-
Сън вали, благодаря ти, мила. Просто си разсъждавах върху листа, мерси, че оцени.
-
Да М! Живота е лашкане между крайности, това е да си жив. Ще ходиш, ще страдаш, ще се влюбваш, ще се смееш, ще плачеш и т.н. докато не намериш първо всичко това в себе си - любов към себе си от теб,а не- която търсим от друг, да запълни нашата празнина, не се получава, това е нетрайно и така трябва да е..защото живота е действие, промяна, няма как да застине на едно място...нито пък ние. За това когато ни се случат тези моменти на докосване граби с пълни шепи
Поздрав М!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
