Те бяха заедно от една година, в която бяха осъзнали - не могат един без друг, каквото и да правеха, не можеха да избягат от това, което са, така бяха привикнали с другия, че не беше от значение факта, че трябваше да крият любовта си от света. Бяха напълно различни, но тръпнеха да се видят и щом останеха сами - света нямаше право да се настанява помежду им, просто потъваха един в друг... докато един ден осъзнаха, че това, което правят, е безсмислено, безпътно, нередно и трябваше всеки да поеме по своя път. Да забрави този период от живота си да заличи всичко. Да остави книгата, която бяха започнали да пишат заедно, без последните 20 страници... Тогава осъзнаха, че единственото нещо, което им пречи да го направят, е точно онази свързваща частица помежду им - Любовта.
Никой от тях не искаше любов, нямаше желание да даде, да получи... просто бягаше от нея. Но така се случи... тя просто дойде и не попита.
Любовта живее в нас, каквото и да правим, сърцето винаги ще обича - колкото и да не и ...