В студена люта зима, на една поляна разцъфна малък храст с красиви бели рози. Още не беше паднал първият сняг, но това не пречеше на вятъра да събаря със сила листата на дърветата. Странно бе как този нежен храст бе разцъфтял така прекрасно, другите рози вече бяха умрели от студа. Храстът дори бе изложен и на виелицата, но въпреки това нито един цвят от неговите не бе паднал на земята. Клоните му бяха тънки, розите му малки, но въпреки това той стоеше здраво вкоренен в земята.
Красив бе за съзерцаване и ухание вълшебно се носеше от него, но въпреки това една загадка остана ми в главата: Как този малък храст, така нежен и красив, успява дори и бурните ветрове на свойта воля да подчини?
© Ева Все права защищены