29.08.2023 г., 10:35

Малкият храст

1.6K 4 6

В студена люта зима, на една поляна разцъфна малък храст с красиви бели рози. Още не беше паднал първият сняг, но това не пречеше на вятъра да събаря със сила листата на дърветата. Странно бе как този нежен храст бе разцъфтял така прекрасно, другите рози вече бяха умрели от студа. Храстът  дори бе изложен и на виелицата, но въпреки това нито един цвят от неговите не бе паднал на земята. Клоните му бяха тънки, розите му малки, но въпреки това той стоеше здраво вкоренен в земята.  

  Красив бе за съзерцаване и ухание вълшебно се носеше от него, но въпреки това една загадка остана ми в главата: Как този малък храст, така нежен и красив, успява дори и бурните ветрове на свойта воля да подчини?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиви произведения съчиняваш! Нека бъдта все така позитивни и обнадеждаващи! 🙂
  • Благодря ви за прекрасните коментри, много сте мили!
  • Много е хубаво!
    В живота оцеляват силните и смелите,
    които здраво в ръцете съдбата поели са те!
    Поздравления!
  • Поетично за Чудото на Живота.
    Всъщност виждала съм този храст, отрупан с бели рози по Коледа. Вече имам и аз. Дано се повтаря това Чудо пак, и пак. Имаме нужда!
    Поздравления за хубавия текст!
  • Мдаа, брулени сме от живота, но винаги красивото има сили да се опълчи срещу вятър, студ и бури. Така го разбирам.

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...