Малкият храст
В студена люта зима, на една поляна разцъфна малък храст с красиви бели рози. Още не беше паднал първият сняг, но това не пречеше на вятъра да събаря със сила листата на дърветата. Странно бе как този нежен храст бе разцъфтял така прекрасно, другите рози вече бяха умрели от студа. Храстът дори бе изложен и на виелицата, но въпреки това нито един цвят от неговите не бе паднал на земята. Клоните му бяха тънки, розите му малки, но въпреки това той стоеше здраво вкоренен в земята.
Красив бе за съзерцаване и ухание вълшебно се носеше от него, но въпреки това една загадка остана ми в главата: Как този малък храст, така нежен и красив, успява дори и бурните ветрове на свойта воля да подчини?
© Ева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много красиви произведения съчиняваш! Нека бъдта все така позитивни и обнадеждаващи! 🙂
-
Благодря ви за прекрасните коментри, много сте мили!
-
Много е хубаво!
В живота оцеляват силните и смелите,
които здраво в ръцете съдбата поели са те!
Поздравления! -
Поетично за Чудото на Живота.
Всъщност виждала съм този храст, отрупан с бели рози по Коледа. Вече имам и аз. Дано се повтаря това Чудо пак, и пак. Имаме нужда!
Поздравления за хубавия текст! -
Поетичен пейзаж!
В живота на флората и фауната оцеляват онези, които здраво се вкопчват в земята!
Поздравления за есето,Ева! -
Мдаа, брулени сме от живота, но винаги красивото има сили да се опълчи срещу вятър, студ и бури. Така го разбирам.
-
“Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
Хората са забравили тази истина - рече лисицата. Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.” Из “Малкият принц” Антоан дьо Сент Екзюпери
Ето така успява
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
