Изгрева и залеза, началото и края, завършека и прелюдията, светлината и тъмнината...и всичко това беше ти. В мига, когато ти се появи, настъпи истинският изгрев в живота ми, истинският блясък, истинското щастие. Ти беше всичко, ти беше мечтата ми, ти беше този, който превръщаше тъгата ми в радост, този, който превръщаше стъдените ми сълзи в топъл дъжд, този, който превърна ледената зима в душата ми е слънчево лято.
Всеки път, когато те погледнех, настъпваше нов изгрев в живота ми, нова искра в очите ми, всеки път ти беше реалния мираж, всеки път ти беше топлия сняг, всички часове с теб бяха една секунда и дори не исках да си затварям очите, от срах, за да не би вече да те няма, когато ги отворя. Казваше, че съм всичко за теб, казваше, че ме обичаш такава, каквато съм, без преструвки, без фалшиви лица, без подправени маниери, казваше, че съм твоята роза, която обожаваш, макар и с бодли. Но защо се появи?-За да ме накараш да вярвам в невъзможното, за да ме накараш да се смея истински, за ...