Мислех, че съм го забравила
Мислех, че съм го забравила
Мислех, че съм го забравила. Той се отдръпна и аз не бях мислила за него от месец. Лъгала съм се. Любовта ме е заблудила. Не бях изпитвала чувството обич със седмици, но тогава той ме заговори. Усмихна се, разсмя ме. Почувствах отново привличането към него, което бях забравила. Имах чувството, че то никога не ме е напускало. Отново виждах само него сред тълпата хора. Мислейки за него, чувствам как сърцето ми тупти с луда скорост. Очите ми се изпълват със сълзи, щом не го видя дори за малко. Губя гласа си, щом в мислите ми е той. Не бях изпитвала тази болка отдавна и мислех, че съм го забравила. Не беше така. Непоносимо е, че всеки път, когато се замисля за него, полудявам. Почвам да говоря само за него и губя малкото останала радост в мен. Разбрах, че не е лесно да забравиш човек, когото си обичала. Имам чувството, че той ще е винаги в мислите ми, в сърцето ми и никога няма да се отдалечи достатъчно, че да го забравя. Вече искам да си отиде това чувство, което ме кара да страдам. Искам да извикам силно, с колкото глас имам и да спра времето. Ще го върна до момента, когато разбера, че той е нещо повече за мен. Искам съдбата да отклони пътищата ни и да го забравя. Да не помня дори името му. Толкова силно искам да се измъкна от любовта, която изпитвам към него. Тя е болка и лъжа, която ме кара да страдам. Любовта ме излъга. Тя ме накара да си мисля, че съм го забравила. Накара ме да мисля, че е изчезнала с нея и болката. Отдъхнах си за малко, но тя пак се завърна и ме мъчи. Мислех, че съм го забравила, но любовта отново затвори очите ми за истината.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Грънчарова Все права защищены
Сега до мен има друг човек, който е целият ми свят, но този, който "забравях" още помня 
