14 окт. 2006 г., 12:03

Моето отношение към другите

9.5K 0 1
1 мин за четене

Основна роля в отношенията между хората играе комуникацията. Умението да общуваме с околните подобаващо е белег за нивото на културата ни. Колкото е по-богата нашата езикова култура, толкова по-лесно можем да изразим чувствата си с думи; да кажем от какво точно се нуждаем; да намерим най-подходящия въпрос; да разговаряме свободно.
 За да обогатя културата си, се старая да общувам с хора от различни сфери на обществото, на различни възрасти и с различни разбирания по даден въпрос. Отношението ми към събеседника зависи до голяма степен от неговото държане спрямо мен. По различен начин водя разговор с родителите си, с приятелите и познатите.
 С близките си споделям всички свои проблеми, радости и терзания, обсъждам свободно всякакви въпроси, които си задавам или помагам да намерят решение на техните. Роднините и приятелите ми са винаги до мен и знам, че винаги са готови да ми помогнат, когато имам нужда, също толкова безрезервно, колкото и аз бих се отзовала, ако те се нуждаят от моралната или физическата ми подкрепа. Отношението ми към тези хора е много по-различно от това към някой непознат на улицата, интересуващ се как да стигне до най-близката книжарница. Старая се да показвам ежедневно колко много държа на хората в най-близкото си обкръжение, да отделям време за тях и да им напомням, че винаги могат да разчитат на мен.
 Не към всички обаче съм толкова добронамерена и отзивчива. Към хората, които не ме харесват, се държа по-студено. Когато някой ме е обидил, отношението ми към него е негативно.
 Безразлична съм кум хората, които не познавам или познавам бегло, но не достатъчно за да си изградя мнение за тях. Смятам, че трябва да се отнасям с другите така, както те се държат с мен. Да давам същото внимание или неодобрение, което получавам и да извличам поуките, когато някой, от когото не съм очаквала, ме предаде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ей това се нарича "да играеш хорото по свирката"
    тук не съм съгласен с теб, защото такова поведение е първосигнално...
    има време за всичко, ще разбереш...

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...