Моето отношение към другите

Основна роля в отношенията между хората играе комуникацията. Умението да общуваме с околните подобаващо е белег за нивото на културата ни. Колкото е по-богата нашата езикова култура, толкова по-лесно можем да изразим чувствата си с думи; да кажем от какво точно се нуждаем; да намерим най-подходящия въпрос; да разговаряме свободно.
 За да обогатя културата си, се старая да общувам с хора от различни сфери на обществото, на различни възрасти и с различни разбирания по даден въпрос. Отношението ми към събеседника зависи до голяма степен от неговото държане спрямо мен. По различен начин водя разговор с родителите си, с приятелите и познатите.
 С близките си споделям всички свои проблеми, радости и терзания, обсъждам свободно всякакви въпроси, които си задавам или помагам да намерят решение на техните. Роднините и приятелите ми са винаги до мен и знам, че винаги са готови да ми помогнат, когато имам нужда, също толкова безрезервно, колкото и аз бих се отзовала, ако те се нуждаят от моралната или физическата ми подкрепа. Отношението ми към тези хора е много по-различно от това към някой непознат на улицата, интересуващ се как да стигне до най-близката книжарница. Старая се да показвам ежедневно колко много държа на хората в най-близкото си обкръжение, да отделям време за тях и да им напомням, че винаги могат да разчитат на мен.
 Не към всички обаче съм толкова добронамерена и отзивчива. Към хората, които не ме харесват, се държа по-студено. Когато някой ме е обидил, отношението ми към него е негативно.
 Безразлична съм кум хората, които не познавам или познавам бегло, но не достатъчно за да си изградя мнение за тях. Смятам, че трябва да се отнасям с другите така, както те се държат с мен. Да давам същото внимание или неодобрение, което получавам и да извличам поуките, когато някой, от когото не съм очаквала, ме предаде.