21 авг. 2007 г., 11:55
5 мин за четене
Пътувахме към София, когато видяхме табелка на пътя в дясно, която сочеше към могилите в Караново. Напоследък попадахме на все повече исторически публикации, в които авторите се базираха на артефакти от тази могила.
По пътя имаше табелки, които отвеждат до едно дворно място, където из между къщите виждаш една осквернена тракийска могила - висока повече от десет метра. Не очаквахме това и почти я подминахме, когато една нисичка жена с ехидна физиономия на невестулка ни разпозна като туристи за могилата и каза: „Изчакайте ме там, при онази зелената порта, ей сега ще дойда да ви отворя."
Жената бе любезна по своему, но преиграваше, така както го правеха моите учители в основното училище, съзнавайки, че им е възложена отговорната задача да възпитават другите, без самите те да са възпитани достатъчно.
Влязохме в един двор с едноетажни постройки. В дъното на алеята между тях имаше табелка, написана с боя върху лист ламарина, където отново в онзи откровено учителски и брутален стил (да се пок ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация